 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДНО ДЕТЕ...
Едно дете по улицата мина с тебе,
а вятърът просвирваше едва... на гребен.
Очите му - слънца от любопитно злато,
проникваха през видимото на нещата.
Пресичаше за миг една дъждовна локва,
и аз видях как сън душата му намокри.
Но някак, през тъга, детето ми помаха -
угасваха слънца, и бавно догоряха...
А после избледня, като сълза се стече -
бе моето дете, отиваше... далече.
16.07.2010
© Илко Илиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2011, № 4 (137)