НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКАТА ОБРАЗНОСТ В ИНТЕРНЕТ
Националистическата идея, нейните форми на модернизиране и пренасяне на образи във времето и чрез новите канали на разпространение (интернет)

Даниела Симеонова

web

Национализмът се случва в съвременността по нов начин. Пребиваването в глобалната ситуация на мултикултурализъм и многообразие е все повече като образ, знак.

Сам по себе си национализмът събира разнородни ориентирани към нацията идиоми, практики и възможности, които са постоянно на разположение или ендемични, а "нацията" е най-централна и в същото време променлива категория на модерното политическо и културно мислене.

Новата иконографска и програмна рамка на национализмите предполага обособяване на отделните видове и съответните механизми на изобразяване и представяне, насочени към едно определено възприемане.

Анализът на иконографията и програмната рамка на национализма кореспондира пряко с теориите за знака, придобиващи особена валидност по отношение на знаците в едно динамично и бързо менящо се пространство. Интернет-средата е пространство на образи и текстове - пространство, където се случва играта на знака (по Барт), в която знакът проектира себе си като текст или поле, изпълнено с фигури. А фигурата е очертана като знак и е възпроизводима като приказка или като образ.

Анализът на образи, устойчиви и динамични, локални и глобални, наситени със значения и играещи с емоционалността на масите или загатващи търсена елитарност, предполага боравенето с понятията и теориите, обясняващи знака, или за означаването на знака (тъй като образът е знак).

Под знак следва да се разбира нещо (вещ) в отношение спрямо друго нещо (вещ), за да го представя, посочва, замества и припомня за него в процеса на общуване. Знакът има условен характер - дадено нещо в една ситуация е вещ, а в друга не е. Знакът представлява отношение между означаващо, означаемо и обект. Означаващото е звук или съчетание от звукове, означаемото е този предмет, означен със звука, който ние постигаме чрез разсъдъка като съществуващ преди това (понятие), обектът е самият предмет. Обектът и звукът са телесни (материални), а означаемото - безтегловно (идеално). Следователно езиковият знак има тристранна природа и материален характер.

Според Сосюр езиковият знак свързва не предмет и име, а понятие и акустичен образ. Тези два термина Сосюр заменя така: понятие - означаемо; акустичен образ - означаващо. Трябва да се отбележи, че според Сосюр знакът е напълно произволен, т.е. не е задължително да има връзка между знака и неговото значение. Това го разграничава от философи като Платон или схоластиците, които мислят, че трябва да има някаква връзка между сигнификатора и обекта, който той сигнифицира. Сосюр постулира, че нито една дума не е по същество смислена.

В този смисъл, за да се обясни, връзката между семиотиката (науката за знака) и комуникацията (интернет може да бъде разглеждан като най-масовата и най-успешна комуникационна среда) се дефинира като процес на предаване на данни от един източник до един приемник възможно най-ефективно.

Именно създаването на връзки между елементите при тяхната употреба в интернет прави възприемането на знаковете по определен начин, естествен процес. Даването и използването на знаци в глобалната мрежа става своеобразен нов процес на общуване, на размяна на послания и образи, на осъществяване на обратна връзка след генерирането на определени послания. Това е и основната разлика на мрежата от останалите средства на комуникация.

Интернет е една различна възможност за обмен на "свободни" текстове, идеи, и то през един универсален код, който дава възможност за обмен, за активна комуникация в генерирането на послания.

Изображението, в съчетание с възможността за комуникация, променя модела на самото създаване и лансиране на послания - политически, културни, националистически. Новите "икони", знаци, новите идеи битуват в една особена и различна среда, в една интернет-среда, където авторите на новите националистически моди са в известен степен анонимни, те са "всеки".

Разбира се, това твърдение трябва да бъде четено предпазливо, доколкото самото естество на национализма предполага известна "локалност" или способност за локалност, приземяване към едни граници, една нация. Няма понятия като "глобален национализъм", но може да се говори за глобална тенденция за възраждане на национализмите. Глобалната мрежа, парадоксално, но и най-често бива превръщана в арена на едни "антиглобални" национализми. Има български национализъм, гръцки национализъм... Общото е във въздигането на нацията, подчертаване на различното в самата нея...

И ако преди по отношение на българската национална идея текстът предхожда иконичното, националното конструира в интернет свой траен иконичен облик, който синхронизира връзката разказ - образ.

Елементите са сходни, употребата на цветовете е основен елемент на националистическото говорене и мислене. Случва се привилегироване на "националния" цвят - бяло, зелено, червено, съответно синьо, зелено или който и да е той, - но е основен и доминиращ. Следват знаците на националните "икони" - зеленото знаме на Априлското въстание, ушито от Райна Княгиня, извезани са заветните думи на Българската национална борба - "свобода или смърт"...

Тъй като идентичността винаги проблематизира себе си в моментите на криза, то логично следва да се предположи, че кризите, от които възниква националната символика, са в голяма степен кризи на самоосъзнаването на нацията като такава.

Националното започва да самопроектира себе си посредством символи като абревиатурата ВМРО, названията, визиращи една минала, но и проектирана в миналото "великобългарскост", илюстрирана със съответните изображения на Симеон, Мадарския конник, Левски и т.н. Националната "виртуална" реалност представя себе си първоначално с едни до голяма степен стереотипни образи - визуализирани представи, лесно разпознаваеми, образи и лозунги, срещу които "никой не би възразил", което е едно от основните правила на пропагандата (националната пропаганда в България започва де факто своята дейност още в годините след Освобождението със създаването на национален пантеон от революционери и безспорни образи на националното, като Балкана, приютил хайдутите, заветните думи "Свобода или смърт" и т.н.).

Азбучна истина е, че националистическият дискурс е в по-голямата си част повече иконография, отколкото аргументация.

Иконографията изпреварва разказа за националното поради факта, че образът в съвременното общество на знака, на визуалното въобще е доминиращ спрямо текста. Националистическата иконография в интернет има свой особен контекст, а именно: програмни и знакови текстове, форуми, дискусии, галерии.

Интернет-изображенията имат своето битие в не-териториалните национални рамки, доколкото битуват в една нова не-териториална установеност, а виртуална "адресност". Виртуалното не-място сочи и е все пак органично свързано с едно материално, реално място - истинската (или все пак идеята) за Велика/ България, Велика/ Турция и т.н. Една националистическа интернет-страница пребивава в не-мястото на съвременността, с нейните интернет-технологии, но е съсредоточена и черпи своя живот и своето вдъхновение от една истинска и реална държава... Невъзможна е националистическата доктрина без мястото на своето проектовеличие и битие - въплътено в особена графичност.

Идентификацията на нацията със земята, която се схваща като свещена, в условията на интернет-комуникацията се трансформира в мрежа от отношения, която във всеки миг се разпада и конструира наново в различна конфигурация.

Българската националистическа идея - въплътена в образност в една своя иконография и символика, намира актуалност в своето модерно възпроизвеждане - в интернет. Нейните форми на модернизиране и пренасяне на образи във времето и чрез модерните канали на разпространение могат да бъдат адекватно съпоставени и съотнесени с образите и иконите на други доскоро смятани за традиционни национализми и националистически идеологии.

Ориентацията в образността на национализма предполага едно минимално теоретично представяне на феномена национализъм.

Една от големите обяснителни теории на национализма принадлежи на Ърнест Гелнър (Гелнър 1999) и може да бъде обобщена като процес, който протича по различен начин за отделните нации, с различни темпове на проява и форми, но по същество е едно и също явление. Неговата поява е обяснена посредством анализ на историческите дадености за различните общества в последователност, която обхваща човешката ситуация от аграрното общество и ролята на държавата в него, през индустриалното общество и времето на универсалната висока култура, през прехода към Епохата на национализма и социалната ентропия и равенство в Новото индустриално общество до достигането на една типология на национализмите. Обяснителният модел на Ърнест Гелнър има известна идейна близост с изказания от Бенедикт Андерсън в книгата "Въобразените общности" (Андерсн ).

Тезата на Андерсън за появата на национализма е свързана с капитализма и неговите следствия: книгопечатането, издигането на всекидневните езици в езици на властта. Tоест срещата на капитализма и технологията на печатането с предопределеното разнообразие на човешките езици e възможност за нова форма на въобразена общност, която по своята "базова морфология" подготвя сцената за появата на модерната нация - може да се каже, че възкресението е обусловено от интерактивната комуникация и виртуалната реалност.

Съществува идея за разлики във формите на национализъм, изразена от Роджърс Брубейкър (Брубейкър 2000). Национализмите, които са произведени от предначертаването на политическите граници, са свързани в триада, обвързваща националните малцинства, новонационализиращите държави, в които те живеят, и външните национални "родни страни", към които те принадлежат или могат да бъдат конструирани като принадлежащи - по етнокултурна близост, макар и не по законно гражданство.

Има теория, според която национализмът се ражда на 20 септември 1792 г. на битката при Валми, където дезорганизираната френска армия, подложена на огън от много по-добре обучената и по-добре екипирана пруска пехота, удържала позициите си с революционния боен вик "Vive la Nation" - "Да живее нацията". Налага се тезата, че Европа от края на 18. век е рожденото място на националната държава и на модерния национализъм.

Началото на 90-те години на 20. век е арена на зрелищно съживяване и възраждане на националната държава и националната идея, преплетена с мощно мобилизиращи митове за националната общност.

Искрата е различна в Източна и в Западна Европа. Искрата за съживяването на националистическата реторика на Запад е имиграцията. На Изток - трансграничните национализми и тройният преход - пазарна икономика, демократизация и национализъм.

На Балканите създаването на нациите държави е свързано с взривовете - след края на Османската империя и след Първата световна война, както и с преконфигурирането по линии, определяни като национални след промените в източна Европа от 90-те години.

Арджун Ападурай (Ападурай 2006) маркира три фактора, които влияят максимално в контекста на настоящето - нацията държава, диаспоричните мигрантски потоци и електронните и виртуални общности - те са в основата на възраждането на новите национализми.

При интерпретацията на националистически послания, икони и употреби на национализма трябва да бъде включена парадигмата на национализма в съвременния му вид: трите антагонистични вида национализъм.

Първият вид са "национализиращите" национализми на новите независими или наново преконфигурирани държави. Национализиращите национализми включват призиви, отправяни в името на една "основна" нация, отграничена от съвкупността на гражданите като цяло. Макар да притежава своя собствена държава, смята се, че тази нация се намира в слаба културна, икономическа и т.н. позиция в рамките на държавата. Това оправдава компенсаторния проект за подпомагане интересите на тази основна нация.

В българската действителност в годините на преход този комплекс на основната нация е подхранващ зараждането и захранването на множество партии и фракции, изграждащи своята идеология на тази основа. Размахването на застрашаващи лозунги срещу малцинства на цигани, сърби и други етнически групи в рамките на държавата е основен мотив.

На понятието, въведено от Брубейкър (Брубейкър 2004) - "външни национални родни страни", отговарят трансграничните национализми. Тези национализми утвърждават правото и задължението на държавите да следят за състоянието, да спомагат за благоденствието и да защитават правата и интересите на техните етнонационални родственици в други държави. Национализмите на родната страна възникват в пряко взаимодействие с национализиращите национализми.

Между тези два вида национализъм може да бъде обособена и трета група - на националните малцинства, които издигат претенции на основата на своята националност.

И трите вида национализъм, обособени по този начин, които са характерни за днешната ситуация в Европа и България, предполагат различна схема на самопредставяне.

Българската и източноевропейските историографии схващат национализма като основно съдържание на мирния преход. Акцентира се върху възникването, съзряването и победата на националноосвободителните борби, представяни като величествен наратив, епос, в който други процеси и явления присъстват единствено като фон или страничен ефект, благоприятстващ или препятстващ напредъка на националните движения.

Основно различие между западния и източния национализъм е поставянето на нацията - западният национализъм полага нацията и борбите на настоящето без особена сантименталност към миналото, докато източният създава идеалното отечество, родено от митове за миналото и блянове за бъдещето. На Балканите е особено видима склонността към създаване на митове - за златните векове на предосманския период, за турското робство, за чистата нация, за Косово (поле), за хайдутите и т.н. Може да бъде конструиран цялостен модел на балканска идентичност, притежаваща склонността да произвежда митове и епични наративи. Тези епични наративи имат в структурно отношение голяма близост със "златните" мигове на Античността, с митовете за мрачното Средновековие, с мита за Рим и т.н.

Но в "Новия свят" - наппример в Америка, нацията разказва себе си също в едни до голяма степен традиционни и очаквани образи на националното.

Такъв е известният образ на американски гражданин с издължена шапка, изцяло обгърната от лента с цветовете на американското знаме, който е насочил агресивно показалеца си към неизвестния анонимен гледащ плаката, а лозунгът е следният: I want you for U.S. Army (вж. 1 на с. 79). От гледна точка на пропагандата и нейните методи посланието е впрегнало всички работещи символи на национализма.

Националистическите послания притежават една универсална черта, която може да бъде видяна независимо от конкретното място или ситуация - а именно методите за мобилизиране на масите за националистическата кауза и националистическите идеи.

Националното знаме е използвано в националистически кампании в екстремални условия - за търсене на подкрепа на правителствената политика, за търсене на финансиране чрез закупуването на отпечатвани от правителството ценни книжа, като заем за Свободата и т.н. (вж. 2 на с. 79). Призивът е отправен сякаш от самите хора, чиито образи са дадени на фона на американското знаме - икона. В смисъла на теориите на манипулацията това е символ икона, срещу който никой "не би възразил".

Американската слава и сила е имплицирана в женски образ - изключително силен и въздействащ образ на национализма в Новия свят от годините на Първата световна война. Наречено Lady "Liberty", изображението е на фона на столицата с развяно американското знаме (вж. 3, 4 на с. 79).

Илюстрация на едни вече по-модерни начини за изобразяване на националното в САЩ са образите на Статуята на свободата, Планината Ръшмор в Южна Дакота, превърнала се в символ на американското, което е вечно като камъка, като скалата. Символ в американската национална иконография е и образът на американския президент.

Българската националистическа иконография също рисува себе си в трайни символи. Търсят се символи, които са величествени и многовековни, сякаш за да легитимират безапелационно българското (което е вечно, което е тринадесетвековно и т.н.). Такъв символ може да бъде разпознат в елбетицата - два кръстосани кръста, или по-точно кръстатки. Eлбетицата символизира хармонията в света и в човешкото поведение, осемте посоки на света (север, юг, запад, изток, северозапад, североизток, югозапад и югоизток) се съединяват в един общ стабилен център. По този начин се подчертава неизменността в кръговрата на природата: зима - север, лято - юг, пролет - изток, есен - запад. Символът е наричан в различни краища на България по различен начин - според това, на какво прилича по форма. Най-известни са наименованията "колото", "грошанката", "трапезата", "голямото коло", "зелената нишка". Думата елбетица обаче е устойчива навсякъде, а и е очевидно, че това е най-старото име на орнамента (вж. 5, 6, 7 на с. 79). "Днес елбетицата въплъщава вечния живот на нашата народност, пробуждането на потиснатия български дух, стремежа към обнова на нашата държава и решимостта да запазим България българска" (http://www.elbetica.org/elbetica.htm)" се казва като идейна обосновка на този древен знак.

Сайтът, носещ името Елбетица, е посветен на възхвала на българската история. Действително, немалка е ролята на историята (историческата наука) за националистическата пропаганда. Въобще в доктрината за национализма особено тук, на Балканите, историческото обяснение и претенция са ключови.

Символите на национализма са видими и по отношение на цялостния дизайн на страницата - оформен като мартеница - символ, разбиран само от посветената нация - в случая българската. Доминиращите цветове са цветовете на националния трибагреник - бяло, зелено и червено. Страницата е оформена като свитък на старобългарски ръкопис, в търсене на алюзия за изконно българското.

Подобен националистически сайт носи името "Войни на Тангра" (voininatangra.org). Началната страница започва със снимка на една изключителна национална "икона" - изглед от Рилските езера, където небето е пронизано от знака на древното езическо българско божество Тангра. Има и надпис - отново в цветовете на националното знаме: "Тангра това е земята. Тангра това е небето. Тангра това сме ти и аз".

Името е избрано с целта да напомня на българите тяхното древно минало посредством останалите до днес символи на древната българска митология. Тангра е популярното име на бога на древните българи, носещ триединството - Тан (вселена), Нак (човек) и Ра (бог). Смята се, че чрез него те изразяват едно от най-ранните схващания за единството и хармонията на света. Писмени сведения за това датират хилядолетие пр. Хр. Приема се, че Тангра е бил върховното божество на българите. Има два основни исторически извора за това: прабългарски надпис от Мадара, написан с гръцки букви, както и късен турски ръкопис от 16. век, цитиран от автор през 19. век.

Друг възроден в модерните средства на комуникация стар български символ е естетизирана костенурка - отново древен митологичен знак на българите. Космическата костенурка е графично изображение на философските представи на древните българи за устройството и движението на вселената.

Често използван е и знакът свастика. Множество са теориите и легендите за свастиката. Според една от тях знакът на свастиката бил даден на хората от рода на Драконите през едни твърде отдалечени времена (мезолит 12 000 - 9000 г. пр. Хр.).

В днешно време особено популярна е тримодулната свастика - т.нар. триквестер. Тя е използвана от африканерите в Южноафриканската република, а днес е станала отличителен белег на организацията "Кръв и чест". Вероятно при древните българи триквестерът е символизирал световното дърво, модела на обединения горен, среден и долен свят.

Има два вида свастики:

- класическа - с рамене, обърнати по посока на часовниковата стрелка: означава Огъня, възхода, развитието, бъдещето;

- обърнатата свастика (суувастиката) символизира отвъдното, света на мъртвите, миналото.

(Българският Цар Калоян е бил погребан с дреха, бродирана със свастики.)

Още една интерпретация за значението на този мощен символ дава индийската митология - кръст, чиито рамене са пречупени на 90° наляво или надясно, обикновено е поставян хоризонтално или под 45-градусов ъгъл. В индийския му вариант има точка във всеки квадрант (вж. 8 на с. 79).

Самата дума свастика вероятно идва от санскритската дума свастика, която означава предмет, носещ щастие или предвещаващ добро, отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Почти универсално приетите положителни значения на свастиката са потъмнени през първата половина на 20. век, когато тя е приета за емблема на Националсоциалистическата германска работническа партия. В нацистката символика например изображението е съпътствано с орел (вж. 9 на с. 79).

Орел, обхванал със своите нокти оградена с кръг свастика, е общоевропейски символ - още древните римляни са носили подобни изображения върху своите стандарти. Но композицията има и българско тълкуване: орелът символизира горния свят, кръгът е слънцето.

В символиката на Третия райх се използват и рунически знаци, например знака на СС символизира слънчевия диск в движение, а също и гръм и мълния. Рунически знак, посветен на бога на войната, се съдържа и в емблемата на младежката организация Хитлерюгенд. В "Моята борба" Хитлер дава обяснение и тълкуване на смисъла на цветовете в знамето и за пречупения кръст: "Като националсоциалисти ние виждаме в нашето знаме нашата програма. В червеното ние виждаме социалната идея на движението; в бялото - националистическата идея; в пречупения кръст - мисията за борба за триумф на ариеца и същевременно за триумф на идеята за производителния труд - идея, която беше и вечно ще остане антисемитска" (Хитлер, "Моята Борба").

Хитлер поставя свастиката на новия германски национален флаг, придобил този статут от 1935 г. Към символите на Третия Райх се добавят също орелът и дъбът (листа от дъб), чрез които се цели внушаване на идеята за връщане към имперското начало.

Извън контекстите на чуждите национализми и приобщена символика собствените националистически символи за България може да бъдат групирани в две групи - устойчиви символи, те са безспорни, познати, значещи, скъпи на историята и позитивни. В изображенията им няма никакъв нов негативизъм или крайност, каквито може да бъдат наблюдавани в зараждащите се нови символи на национализма.

Има надграждане в образите. Новите символи обаче включват в себе си повече демонстративност, по-лесни са за разбиране и възприемане като знаци. Новите изображения в този смисъл са по-силно въздействащи, по-ефектни. В тези изображения няма абстрактност, каквато има в символа на елбетицата и т.н.

При създаването на символи на една идеология често към стари символи бива добавяно ново съдържание. (Така Мусолини избира от историята на Древния Рим ликторския сноп за фашистки символ. Снопът с пръчки с брадвичка е всъщност символ на единството на древните римляни, знак за могъщество и сила, а смисълът е, че брадвичката може да се стовари върху главата на всеки, който се опита да подкопае това единство. Един стар символ на Рим получава ново значение - на фашистки знак.)

Съвременният български национализъм използва често подобни похвати.

Наред със знаците, които са безалтернативни, в националистическите форуми стои въпросът за писането на кирилица - кирилицата е задължителна, а мотивите за това варират от мотива за удобство до национално-патриотични обосновки за значимостта на азбуката.

Друг сайт, генериращ знаци на българското величие, носи заглавието traditsia.com. Не е използван днешният български герб: "..изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит" (чл. 164, Конституция на Република България). Изобразена е всъщност имитация на символа на Република България - изправено лъвче с корона, обградено от зелен венец, наподобяващ житни класове.

Може да се наблюдава елемент на манифестиране на лична позиция при избора на националистическа символика в мрежата. Този акт на избор на легитимиращи знаци е видим и във форумното битие на националистическите сайтове. Много често участниците във форуми (напр. вòйни на Тангра) са избрали за свои форумни имена думи от историята на българската държавност. Част от избраните за ник-нейм имена са: Елтимир, Фанагория, Хунор, севар, Зент-Бурджан колобър, Абрек-Бол колобър, също и хъш, опълченец, войвода, колобър и т.н. Само-представянето и само-назоваването по този начин е една своеобразна легитимация за участие.

Само-описанието чрез ник е своеобразно само-конструиране на Аз-а, един вид само-представяне в определена рамка и в същото време интерпретация, оценностявне.

Никовете по своята същност са публични имена, съдържанието в тях, доколкото самият само-назоваващ се го е вложил, избирайки го, е лично, интимно. В този вид форуми няма имена, които да бъдат случаен набор от знаци на някой "минаващ от тук", а представляват знак и имат конкретна роля. Изборът на имена, подобно на устния разказ, на разказаната, подредена и ценностно натоварена история, носи отново "своя естетика" или едно съобразяване с очакванията, на които трябва да се отговори - собствената претенция на само-представянето или отговор на очакванията - спрямо тематиката, характера на самия форум или рубриката, под която се пише.

Видима е определена информация - дата на регистрация, местоположение, възраст и брой мнения. Търси се изграждането на своеобразна йерархия, нещо като форумен авторитет. Най-старите посетители имат съответно най-голям индекс в полето за брой мнения, следователно най-голям авторитет.

Местоположението на виртуалните националисти не е свързано с реалната територия и граници на България. Националистическата общност е силно разпръсната географски.

Към националистически заредения ник често бива прикрепяна снимка, някакъв символ или цитат от нечии думи, т.нар. аватар. Изборът най-често е свързан с подчертаване на националната идея (вж. 10 на с. 79). Пред картата на Велика България (контурите на днешна България са само оцветени) е поставена мъжка фигура с трибагреник. От лявата страна има полегнала фигура на лъв. Видимо биват експлоатирани основните национални икони - очертава се територията, символът на лъва търси да покаже непобедимостта на нацията и в същото време е част от официалния герб на държавата.

Важен елемент на анализа на само-представянето в интернет-форумите е установяването на контекстите. Тоест създаването на образ създава реалност на образа, среда, в която той постига своята адекватност и нормалност, където е означаващ и отговарящ на очаквания.

В глобалната мрежа могат да бъдат наблюдавани няколко техники на пропагандиране на националистически символи:

1. Употреба на цветовете на националното знаме; 2. Присвояване на неоспоримите национални символи икони (напр. Левски); 3. Популяризиране на постижения на националното - напр. азбуката, Джон Атанасов и т.н. Принципът е: "И ний сме дали нещо на света"; 4. Употреба на националната митология - напр. Тангра и т.н.; 5. Обвързване на народностни етнически митологии със световни култове и значимост.; 6. Стремеж към създаване на общност посредством форуми, интернет общества, дискусии и т.н.; 7. Разпространение на националистически изображения, икони - създаване на политически образи герои (тип Бойко Борисов, Волен Сидеров, Божидар Димитров и т.н.); 8. Употреба на авторитета на големите имена на историята (напр. портретите на Левски, използване на негови думи вън от контекста и т.н.).

Националистическата символика става част от модерната масова култура. И. Дичев говори за ново явление, което нарича с термина "естетически национализъм" (Дичев 2002), т.нар. национализъм на образа, визуален национализъм и в този смисъл по-разбираем, по-масов. За това явление може да се говори глобално, тъй като националното, въплътено в образ, става част от "глобалната консуматорска култура". Това са символи, които биват пропагандирани като отпор, противопоставяне на чуждото, глобалното, навлизащо в живота и ритъма на малките нации. Подобни наблюдения връщат към качественото разделение на национализмите - граждански, политически, либерален - на Запад, и селски, етнически, варварски - на Изток. Българският национализъм често бива определян и като "селски", "егалитарен", "популистки".

Един нов вид български национализъм, възникнал главно в интернет-пространството, се появява през 90-те години след големите емигрантски вълни, последвали политическите промени през 1989 г. Неговото лице е достъпно за изследване именно в множество националистически по дух интернет-портали, онлайн-всекидневници или просто страници за контакт и комуникация, изградени с единствената цел българската общност да има своя въобразена територия извън локалните граници на първично родното.

Сайтове от този тип са novabg.org - за една нова генерация от българи, живеещи в Торонто, parisvesti.com - онлайн всекидневник на българската общност в Париж, Bulgaria-weekly.com, budeshte.org - създаден като съюз на българите по света, ide.li, bulgarian-online-school.com - "По жицата", създадено като първо и единствено засега виртуално българско училище, budilnik.com - онлайн вестник за българите в Ирландия, Франция, Великобритания, Чехия, zaedno.de, BGparty.de, bghelp.net и т.н.

Форумната реалност за българите извън България предполага едно нестандартно завръщане у дома, завръщане по нов начин, изключващ физическото преместване. Това обаче само по себе си води до появата и кристализирането на един нов феномен, нов прочит на "завръщащия се у дома".

Ситуацията напомня тази на "чужденеца", който, опитвайки се да се впише в новата среда, типологизира и превежда новите впечатления на един научен предварително в родната среда и през родната призма код и знания за чуждостта. В същото време носи със себе си желанието за употреба и неразделяне с емблематичните предмети на родното - напр. баницата, луканката и т.н. По един особен начин те се превръщат в опредметени знаци на националното, на различното. В този смисъл в множество интернет-сайтове за българи в чужбина може да бъде наблюдаван опит за подчертаване на своята другост, изразена дори и в рекламните слогани, които са поставени там. (Интернет-магазинът bgshop.eu рекламира оригинални български продукти, които са недостъпни освен в родината. Слоганите са с подчертана "българскост": "М - М - М Българска лютеница ... българска луканка и суджук и т.н.").

За българския националистически мит е голямо значението на образа - не само като визуализация, а и като поезия, именно като мит. Поезията и прозата на Възраждането създават повечето символи на българското, на личността и биват възприемани като безспорни, те са устойчивите образи на българските национални митове.

Според Ролан Барт функцията на мита е да "налага" и да се "разбере". Българската възрожденска поезия залага на функцията "разбиране", а мисионерите на националистическата идея от 20-те и 30-те години на 20. век - на налагането. Образните осъществявания на мита се нормативизират, ограничават и в крайна сметка се свеждат до схема, която е работеща и днес. Националистическият мит обаче надраства поетическия логос, който съдържа в себе си, развивайки посредством интернет, възможностите на глобалната мрежа и медийното общество своята визуалност, устойчива образност и сила на въздействие. Мрежата осигурява и темпорално, и пространствено новото поле на национализма.

Визуалните употреби на националния мит в съвременни явления като интернет-галерии, форуми, дискусионни клубове и т.н. показват, че българският националистически мит преживява глобализацията в образ.

Интернет дава поле за безкрайна самопроекция, той е абсолютният източник на образи. Глобално погледнато, съвременният свят генерира своите значещи образи чрез новите средства на комуникация. Принципът на паноптичната машина на Мишел Фуко (всички са гледани и едновременно гледащи, като тази ситуация предоставя най-ефикасната форма на контрол) е актуализиран. Има я сцената, в която зрителите сами по себе си също са сцена, също дават своя принос в случващото се в пространството на световната виртуална сцена.

Идентифицирането като процес също е в особена връзка с нацията. Тъй като нацията предполага принадлежност, то националното налага монопол над символите, даващи и деклариращи националността. Героите на Възраждането - Ботев, Левски, картичките - панорами от стария Пловдив, Созопол и т.н., аватари на стари български носии, средновековни доспехи и т.н. стават безапелационните символи на българското, това, заради което става възможна отликата от всяко друго чуждо пространство. Националите предци - герои са основният легитимиращ символ, задаващ знаковата принадлежност. Да бъдеш част от древните вҐйни на Тангра се превръща в легитимиращ знак за принадлежност към желаната въобразена общност. А символи като елбетицата, свастиката, космическата костенурка и т.н. стават средство за генериране на идентифициращ облик - в случая национален. Старото българско минало бива избирано и преизбирано за основен източник на национална легитимност. Възможността да бъдат избрани обаче точно определените символи на националното е привилегия на съвременната култура, която ражда феномена за установяване на връзка с максимално отдалеченото в историческото време.

Виртуалното пространство е новата сцена на националистическите символи и преживявания на родното, националното в контекста на глобалното и модерното. Арена, на която биват противопоставяни свои и чужди знаци, локални и глобални контексти и са търсени валидността и значимостта на националния образ в пространството на виртуалния свят.

ЛИТЕРАТУРА

Андерсън 1998: Андерсън, Б. Въобразените общности. София.

Ападурай 2006: Ападурай, А. Свободната модерност. София.

Брубейкър 2000: Брубейкър, Р. Национализмът в нови рамки. Националната общност в нови рамки. София.

Гелнер 1999: Гелнер, Ъ. Нации и национализъм. София.

Дичев 2002: Дичев, Ив. От принадлежност към идентичност. София.

© Даниела Симеонова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 4
© Електронно списание LiterNet, 28.11.2009, № 11 (120)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 4.