Анна Шойлева

web

Още в самото начало на настоящия текст би следвало да се направи едно съществено терминологично разграничение. Под териториална клауза тук ще разглеждаме не тази, упомената в Европейската конвенция за кинематографска копродукция, която засяга полето на приложение на самата конвенция (глава ІІІ, чл. 19), а ще разискваме проблемите, произтичащи от налагането на т.нар. териториални изисквания или териториална клауза (terrirorialization requirements/territorialization clause), изведени в Комюнике на Европейската комисия по въпросите на филмовата индустрия от 2001 г. (Комюнике 2001).

През последните години тези изисквания предизвикват сериозна полемика, както в средите на кинематографистите, така и сред европейските бюрократи. Важността на въпроса би могла да бъде очертана и с два примера.

През 2004 г., а след това и през 2005 г., Организацията на директорите на европейските филмови агенции (EFAD) адресира две общи декларации (EFAD 2004; EFAD 2005) до Европейската комисия, свързани с въпросите за гарантиране и поддържане на системите за държавно подпомагане на европейската кинематография в дългосрочен план. Основен момент и в двата документа представлява разглеждането на проблема с т.нар. териториална клауза, като се подчертава, че с евентуалното отпадане на тази клауза от основните изисквания за предоставяне на държавни средства за кино, ще бъде поставено под съмнение самото съществуване на схемите за държавна подкрепа на кинопроизводството в Европа. Малко по-късно, през 2006 г., Европейската комисия от своя страна, възлага извършването на обширно двугодишно изследване върху "ефектите от действащите системи за държавна помощ" (Комюнике 2001; 2007). Проучването следва да насочи своето внимание преди всичко върху "икономическото и културно въздействие на изискванията за териториализация (или "териториалната клауза"), наложени от държавите-членки" (Комюнике 2001; 2007), тъй като има опасения, че именно тези изисквания "фрагментират европейския филмов пазар и водят до забавяне на неговото развитие" (Комюнике 2004). Резултатите от това изследване ще бъдат официално оповестени през настоящата 2008 година и се очаква да бъдат извършени определени промени в регулацията на публичните средства, отпускани за кинопроизводство. От посочените два примера, защитаващи две различни гледни точки, става ясно, че съществуването, приложението и възможността за евентуално отпадане на споменатото изискване се счита за изключително важно, ако не и основополагащо, в общия дебат за съхраняване, насърчаване на производството и разширяване на възможностите за разпространение на европейската кинематография. Възниква въпросът защо това е така и какви са предимствата и недостатъците на "териториалната клауза", разглеждани в процеса на създаване на европейска филмова продукция?

За да навлезем в същността на проблема, би следвало накратко да бъде обрисуван и контекстът, в който той се помества. Един от основните принципи, върху които се гради не само общата политика на Европейския съюз в областта на аудиовизията, но и самото разбиране за природата на филмовата творба, е този за двойствената същност на аудиовизуалните произведения. Те биват възприемани едновременно като стоки, предлагащи възможност за създаване на икономически блага, и като културна дейност, формираща обществени ценности. Съществува и друга основополагаща идея: тази за съществената роля, която аудиовизията и киното в частност играят в изграждането и оформянето на европейската идентичност. В някои от основните документи, рамкиращи аудиовизуалната политика на Общността, киното се определя като "основен елемент на европейските демокрации", предоставящ "нови възможности за насърчаване на културата и опазването на културното наследство",стимулиращ процеса на "взаимно разбирателство в Европа"(Комюнике 2001). Би могло да се каже, че така очертаните разбирания (подчертаваме европейски) за филмовата индустрия, както и наличието на силната конкуренция и дори натиск от страна на американския филмов пазар, стоят в основата на това този сектор да не бъде оставен единствено на движещите сили на пазара и свободната конкуренция. Корените на европейската протекционистка политика по отношение на киното биха могли да бъдат проследени още от 20-те години на миналия век, когато започва въвеждането на защитни квоти на националното филмопроизводство първо в Германия, по-късно във Великобритания, с гласувания от Парламента указ ("Cinematography Film Act"), разпореждащ плавно увеличаване на годишния ръст на националното филмопроизводство; Италия с решението 10 % от екраните на страната да показват италиански филми; Франция с приложението на ограничителни квоти и т.н. През 1982 г. Жак Тибо, отговарящ по въпросите на културата и науката към Министерство на външните работи на Франция, казва в доклад, разглеждащ културната политика на страната: "Урокът, който научихме в Европа през тези последни двадесет години е, че не може да съществува национално кино без политика на държавно подпомагане." (Mattelart 1998: 480). Така за съхранението, стимулирането на производството и разпространението на аудиовизуална продукция в Европа се полагат целенасочени усилия от страна на Европейския съюз. Ключови инструменти, специално разработени в тази област, са: директивата "Телевизия без граници", заменена в края на 2007 г. от "Директива за аудиовизуалните медийни услуги" - що се отнася до регулаторните аспекти, и програмата Media Plus - за подпомагащите механизми, чиято главна цел е да позволяват на европейските компании от сектора цялостно да се възползват от единния европейски пазар. Всяка година повече от един милиард евро се разпределят от национални или регионални агенции и фондове в рамките на Европейския съюз, като почти 415 мил. са средствата, вложени в кинопроизводство само във Франция, над 200 мил. - в Германия, а останалите се разпределят сред другите европейски страни (European 2007). Според данни на Европейската аудиовизуална обсерватория съществуват над 600 схеми за финансово подпомагане на киното в Европа! Разнообразието от прилаганите механизми се изразява в комбинация от пара-фискални отчисления (френският модел), данъчни преференции и директни субсидии, които от своя страна се разделят на автоматична и селективна помощ, както и в съществуването на множество регионални и други филмови фондове, насочили своите усилия към изпълнението на определени икономически задачи (привличане на външни инвестиции, подобряване на инфраструктурата на местно ниво, разкриване на работни места). Всички тези подходи обаче споделят една обща цел, която е опазването на националната продукция, и в по-голяма или по-малка степен, на дяла на националните филми на местния пазар.

Отпускането на държавна подкрепа от всяка страна-членка на Съюза за нуждите на културата става възможно благодарение на чл. 151 и чл. 87, т. 3 (д) от Договора на Европейския съюз, или т.нар. "културно изключение", при което и аудиовизуалните произведения могат да ползват публични средства, без това да бъде в нарушение с правилата на свободната конкуренция и движението на стоки, капитали и услуги. Схемите за подпомагане на киното се разглеждат като икономически инструменти, които дават възможност да бъдат постигнати определени културни цели, свързани с отстояване и опазване на националните специфики, характеристики и творчески потенциал на всяка отделна страна.

През 2001 г. въз основа на опита на различните национални механизми за финансиране на кинопроизводството и преди всичко използвайки френския модел¹, Комисията публикува един от важните документи, които формират настоящата регулативна рамка на европейската аудиовизуална политика. В този документ се дефинират условията за приложение на чл. 87, т. 3 (д) за производството на кинематографични и други аудиовизуални творби. За да бъде отпускана държавна помощ, следва да бъдат изпълнени четири критерия:

1. Помощта да бъде насочена към културното съдържание на подпомаганото производство, което да отговаря на предварително определени проверими национални критерии.

2. Продуцентът има свобода да изразходва поне 20 % от филмовия бюджет в друга страна-членка (т.нар. "териториални условия или териториална клауза").

3. Размерът на помощите да не надвишава 50 % от бюджета на продукцията с изключение на сложни от постановъчна гледна точка и нискобюджетни филми.

4. Помощи за специфични дейности или фази (като пост-продукция например) не се отпускат.

Така стигаме и до фокуса на настоящия текст - какво представлява и как бихме могли да дефинираме "териториалната клауза"? Както вече беше споменато по-горе, едно от условията, от които продуцентите могат да се възползват при получаване на държавна помощ за производство на филми, е възможността 20 % от бюджета да бъде изразходван в друга страна-членка на Съюза. Това от своя страна означава, че се допуска до 80 % от средствата да бъдат разходвани на територията на държавата, отпуснала помощта. Така например в българския Закон за филмовата индустрия в чл. 28 (ал. 7) се казва: "Не по-малко от 75 на сто от отпуснатите целеви финансови средства"...да "се разходват на територията на Република България. Националният съвет за кино ежегодно може да определи и по-висок процент за разходване"². (Трябва да бъде правена сериозна разлика между термините "обща сума на филмовия бюджет" и "размер на отпуснатите средства" от съответния филмов фонд или агенция. В единия случай трябва да бъде спазвано правилото до 80 %, в другия може да се говори за изразходване на местно ниво на пълния размер на отпуснатата сумата или дори повече).

Националните и регионални агенции в Европа интерпретират и прилагат по различен начин и в различна степен в своите схеми за подпомагане териториалната клауза. Може да се говори за директно и индиректно приложение, за висока, средна и нулева степен на използване на териториалните изисквания. Биха могли да бъдат дадени и няколко примера, които да илюстрират това. Филмовият фонд на Хесен, Германия определя като необходимо условие за отпускане на средства за осъществяване на филмови проекти част от сумата (без обаче да бъде определян процент от нея) да бъде изразходвана локално, било то за реализиране на снимките, наемане на технически или творчески екип, използване на инфраструктура или техника (Study 2007). При друг регионален фонд - този на Хамбург, се изтъква необходимостта от укрепване на местния аудиовизуален сектор, поради което най-малко един и половина пъти (или 150 %!) от отпуснатата годишна сума следва да бъде разходвана в региона на Хамбург (Study 2007). Тук очевидно става въпрос за висока степен на приложение на клаузата, тъй като се цели постигането на дългосрочни ефекти. Биват прилагани и комбинации между директно и индиректно третиране на териториалната клауза като например в Италия (Study 2007), където Генералната дирекция за кино изисква в производството на бъдещата филмова продукция да бъдат включени един от следните компоненти, които да имат италиански произход: режисьор; автор или автори на сценарий, музика, декори; част или целият актьорски състав; част или целият снимачен екип; използван език; студия или локации; техника; и 30 % от общия филмов бюджет да бъде похарчен в Италия. Подобен пример може да бъде разгледан и в Правилата на Националния филмов център за предоставяне на държавно финансиране за филмопроизводство в раздел подпомагане на копродукции, където се казва, че трябва "на територията на Република България да бъдат изразходвани средства в размер, не по-малък от отпуснатата от Агенцията помощ" и също така "на територията на България ще се реализират част от снимките и/или част от постпродукцията" (Правила б.г.). В други страни като Чехия, Финландия, Швеция, Дания не се прилагат териториални изисквания (Study 2007).

Но какви са целите и преките ефекти от възможността за използване на едно такова специфично изискване при предоставянето на държавна помощ за кинопроизводство? Отпускането на средства в областта на киноиндустрията цели едновременно стимулиране производството на културен продукт и постигането на икономически цели, като заетост на местно ниво и укрепване на творчески, технически и инфраструктурен потенциал. В този смисъл от гледна точка на донора, т.е. на държавата/региона приложението на тези изисквания има своите положителни ефекти, тъй като част от вложените средства се връщат директно (под формата на данъци) или индиректно (чрез подпомагане на аудиовизуалния сектор в дългосрочен план) отново в държавата. Чрез тази схема, също така се дава възможност на малки държави или отделни региони да се включат в процеса на филмово производство и /или да укрепят потенциала на местния аудиовизуален сектор. Именно териториалната клауза е тази, която пряко свързва държавата или региона с отпуснатите от тях средства. Така, поставяйки под въпрос съществуването на териториалните изисквания, се поставя под съмнение и съществуването на финансиращите фондове, които ще имат далеч по-малък стимул да отпускат средства за филм, който ще бъде реализиран на друго място, в друга страна, от чуждестранен екип. Това от своя страна би дало и пряко отражение, както върху обема на произведената кинематографична продукция, така и върху бюджетите на филмите.

От гледна точка на продуцента съществуването на допълнително специфично изискване - част от филмовия бюджет да бъде разходван на определена територия, има разнопосочни последствия. От една страна, това често води до извършването на определени творчески компромиси, било то сценарни, режисьорски, операторски. Едновременно с това, за разлика от американския модел, при който се търси максимална ефективност често пъти при минимален разход (поради което и множество филми от САЩ се снимат и обработват извън страната), при приложението на териториалната клауза често се стига до увеличаване на предварително предвидените разходи за снимачни дни, техника, екип и т.н. На трето място, съществуването на множество фондове за финансиране на европейско кино води до засилен интерес от страна на продуцентите за създаването на копродукции, което автоматично им дава възможност за ползване на финансова подкрепа във всяка една от включилите се в проекта страни, като по този начин успяват в известен смисъл да бъдат "неутрализирани" част от гореспоменатите негативни ефекти на териториалната клауза. Накратко казано, това води до стимулиране производството на копродукции (за 2007 г. от общия обем на произведени филми в рамките на Европейския съюз, 425 са копродукции (Study 2007). Забелязва се обаче създаването на определени зависимости, които по никакъв начин не са обвързани с критерии за качество или зрителски успех на филмовите произведения. В своята реч "Предизвикателствата пред европейското кино в 21. век" по време на срещата в Копенхаген през 2007 г., посветена на проблемите на европейската кинематография, английският продуцент и политик Дейвид Путнам споделя една вече всеизвестна в Европа истина: "През последните години европейските творци бяха насърчавани по посока на това да мислят, че могат да игнорират своята аудитория, скривайки се зад удобството на непрекъснато получаваната субсидия"(Puttnam 2007: 37-43). В резултат на това "европейските автори и режисьори все повече се адаптират към конкретните изисквания на съответните източници за финансиране" (Желева 2005). И така, годишно в Европа се произвеждат над 700 филма! (заедно с копродукции), много малка част, от които успяват да надхвърлят националните граници и за които като цяло не би могло да се каже, че се радват на огромен зрителски интерес.

От всичко казано дотук биха могли да бъдат изведени следните изводи:

- от една страна, макар да защитава съществуването на националните филмови индустрии, приложението на териториалната клауза се явява препятствие в свободния обмен на идеи, хора, стоки и услуги в аудиовизуалния сектор в рамките на ЕС;

- увеличените разходи на продукциите и невъзможността за търсене на разнообразни технически, инфраструктурни и творчески възможности при ниска цена застрашават качеството на кинематографичните произведения. В тази посока води и непрекъснатото адаптиране на филмовите автори към системите на държавно субсидиране, без да бъдат вземани под внимание такива фактори като конкурентноспособност, продаваемост, гледаемост на продукцията;

- от друга страна - териториалните изисквания се разглеждат като необходимо условие за самото съществуване на държавна помощ за кинематографиите. При евентуалното му отпадане националните субсидии значително ще се свият и голяма част от регионалните фондове ще изчезнат;

- съществуването на клаузата дава шанс и възможност на малките държави, региони, езикови общности да изразят себе си, ставайки част от мултикултурното разнообразие в Европа и защитавайки своята националната идентичност.

В заключение можем да кажем, че тепърва предстои да бъде решаван въпросът дали териториалните изисквания ще отпаднат, или ще бъдат ограничени. Решаването на този проблем обаче се разполага в далеч по-мащабния дебат за самото съществуване на държавно финансиране на кинематографията в Европа, практика, която независимо от своето дългогодишно съществуване следва да бъде преосмислена от гледна точка на това доколко самата тя не създава "манталитета на "неудачник" на европейската филмова индустрия" (Зелена 1994: 7).

2008

БЕЛЕЖКИ

1. Става въпрос за решение на Европейската комисия от юни 1998 г. за френската схема за отпускане на автоматична помощ за филмова продукция, в което се фиксират серия от специфични критерии, необходими за отпускането на държавна субсидия за кино и тв продукции. [обратно]

2. Закон за филмовата индустрия Обн. ДВ, бр. 105 от 2 декември 2003 г., изм. ДВ, бр. 28 от 1 април 2005 г., изм. ДВ, бр. 94 от 25 ноември 2005 г., изм. ДВ, бр. 105 от 29 декември 2005г., изм. ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 34 от 25 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2007 г. (http://www.filmmakersbg.org/zakon-kino-bg.htm). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Желева 2005: Желева, Павлина. Европейското кино - перспектива без алтернативи. // Кино, 2005, № 3.

Зелена 1994: Зелена книга на Комисията на Европейската общност относно стратегическата възможност за укрепване на европейската програмна индустрия в контекста на аудиовизуалната политика на ЕС, 1994, p. 7. / Commission of the European Communities <http://aei.pitt.edu/1149/01/audiovisual_gp_COM_94_46.pdf> (18.07.2009).

Комюнике 2001: Комюнике на Комисията относно някои правни аспекти, свързани с кинематографичните и други аудиовизуални дейности (Комюнике относно филмовата индустрия) от 26.09.2001 г. / Audiovisual and Media Policies <http://ec.europa.eu/avpolicy/info_centre/library/legal/index_en.htm#COM > (18.07.2009).

Комюнике 2004: Комюнике на Комисията от 30.04.2004 г. / Official Journal of the European Union <http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/site/en/oj/2004/c_123/c_12320040430en00010003.pdf> (18.07.2009).

Комюнике 2007: Комюнике на Комисията относно удължаване на прилагането на правилата съгласно Комюнике на Комисията относно някои правни аспекти, свързани с кинематографичните и други аудиовизуални дейности (Комюнике относно филмовата индустрия) от 26.09.2001 г., 16.06.2007 г. / Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the Economic and Social Committee and the Committee of the Regions <http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2001:0534:FIN:EN:PDF> (18.07.2009).

Правила б.г.: Правила за предоставяне на държавно финансиране за филмопроизводство на ИА НФЦ, раздел ІІ: Подпомагане на филми, създадени при условията на копродукция. // ИА "Национален филмов център" <http://www.nfc.bg/page.php?category=91> (18.07.2009).

EFAD 2004: EFAD Common Declaration towards a greater clarity, coherence and conistency for European policy on the public funding on film (2004).

EFAD 2005: EFAD new Common Declaration, 2005. // UK Film Council <http://www.ukfilmcouncil.co.uk/media/pdf/a/6/Territorialisation_Study_EFAD_response.pdf> (18.07.2009).

European 2007: European Cinema Portal <http://www.cineuropa.org> (18.07.2009).

Mattelart 1998: Mattelart, A. European film policy and the response to Hollywood. // The Oxford Guide to Film Studies. Eds. John Hill and Pamela Church Gibson. Oxford U. Press, 1998, 480.

Puttnam 2007: Puttnam, David. The Challenges in the 21st Century for European Cinema. Think Tank on European Film and Film Policy (Copenhagen Report), 2007, 37-43. // <http://filmthinktank.org/fileadmin/thinktank_downloads/CopenhagenReport2007.pdf> (18.07.2009).

Study 2007: Study on the Economic and Cultural Impact, notably on Co-productions, of Trerritorialization Clauses of State Aid Schemes for Film and Audiovisual Productions (Preliminary Report), Cambridge Econometrics, 2007.

© Анна Шойлева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2009, № 7 (116)