В ПАМЕТ НА ФИЛОСОФА Г.Г.*

web

Да страдаш от това, че мислиш,
от това, че мисълта е безплътна
и с нея не можеш да влезеш в по-близки
отношения, нея не можеш да я обладаеш еднолично.
Нея трябва непременно да я предадеш на друг,
знаейки, че няма по-страшен подарък от чуждата мисъл.
Но с чуждата мисъл може да се породят други мисли,
които ще пораснат, и за теб, най-вероятно,
ще забравят. И ето, внезапно един ден можеш да се озовеш
отвъд пределите на незавършената картина на света,
там, където няма, може би, нищо друго освен
чист разум, тъмен като Хераклит,
и няма да намериш нито руска идея, нито еврейски въпрос,
нито сфера на американските жизнени интереси.
Нито грижа за къшея хляб и чашата водка.
Там ще те срещне, може би, трансцендентният Кант,
въртящ се посред звездите съгласно моралния закон,
ще огледа твоята празнота с критически поглед
и може би ще те запита ти защо не си немец,
а може и нищо да не те запита,
защото той вече знае от онзи свят всичко за този,
дали няма да се отнесе и към теб както към неизбежния
безкраен синтез на единицата?

© Вячеслав Куприянов
© Нели Пигулева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.04.2010, № 4 (125)