Саша Гитри

web

Най-важното в живота са парите. Без пари щастие няма. Но парите носят щастие само до определена степен. До каква степен, всеки определя за себе си.

Лошо е да не ти стигат парите, но да си богаташ също е лошо. Защото богаташите се оставят да ги скубят на тези, на които парите все не достигат... а ако не се оставят да ги скубят, са нетърпими.

Безспорно Рокфелер е най-щастливият човек в света не само заради това, че е най-богатият... Безспорно обаче най-бедният човек в света е същевременно и най-нещастният.

Вечно се тормозим за пари.

Този, който разполага с пари, се тормози за своите, този който не разполага, за парите на другите... Това е най-голямото ни главоболие в живота.

Парите, казвам, са най-важното в живота.

Но не са всичко.

Здравето също е важно!

И все пак!

Бихме се поколебали да заложим състоянието си, за да закрепим здравето си, но затова пък не бихме се поколебали да заложим здравето си, за да удвоим състоянието си.

Поне аз така мисля.

Ако на някой достатъчно богат милионер би му хрумнало да предложи петдесет луидора за отрязан пръст от крак, за няма и десет минути би се разорил.

(Още повече, че пръстите на краката са наредени така, че човек като нищо може да отреже два-три наведнъж).

* * *

Напълно чуждо ми е удоволствието от даването, особено от даването на пари.

(В замяна на това нищо не ми струва да дам ръка, час за среща или стар бастун...)

И което е още по-странно, осмелявам се да твърдя, че не съм скъперник. Осмелявам се, защото съм убеден, че повечето хора са като мене. Разсъждавайки в същия дух си казвам, че тия, които бързат да ви предложат пари на заем, търсят изгода - когато е непочтена, тази изгода се движи в границите от 5 до 50 процента - тоест някакво удовлетворение, което ги прави високомерни.

Това пък ми пречи да изпитвам каквато и да било признателност към тях. Това дори ми пречи да им върна парите...

(Е, има и други причини, но тази не е за пренебрегване!)

Ами тъй, де! Сигурно не държат чак толкова на парите си, щом ми ги дават на заем.

Спекулират с признателността ми. Значи са искали да им бъда задължен!

Бррр! какво противно чувство!

Да се махат от очите ми!

* * *

"Който плаща каквото дължи, забогатява."

Глупости на търкалета!

Опитах веднъж... Само дето беля си взех на главата. Сметнаха опита ми за стар навик и само аз си знам как се откопчих.

"Който плаща каквото дължи, забогатява".

Това са приказки на доставчик!

* * *

Обърнете внимание, че не държа да сме на едно и също мнение за парите. Предпочитам дори да не сте на моето. То си е мое и нека си остане изцяло мое. Безоснователно е да ви правя подарък.

© Саша Гитри
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.05.2010, № 5 (126)