* * *

web

"От пръст сте създадени
и в пръстта ще се върнете",
говореше гъсеницата,
но не мислеше зло на никого,
просто от висотата на зелевия кочан
обосноваваше нищожността на нашето непостоянство.
Ние полегнахме на земята
между мустачките на дивите ягоди и
люляковите корени,
копривата искаше да жарне рамото ти,
но земята й рече: не я докосвай;
ягодовото листо искаше да прошепне
на лъвската муцунка за вкуса на устните ти,
но земята рече: замълчи;
само гъсеницата, извивайки се, си стоеше
на зелевия кочан
високо над земята
и говореше
с тържествуващ вид:
"А аз всичко видях".

© Петерис Зирнитис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, № 12 (121)