НАЧАЛОТО НА ЗИМАТА

web

I

Виж какъв сняг пада и пада цяла вечер!
Вчера нямаше снежна виелица, а утре дори не ще си я спомняме.
Колко странно - съвсем доскоро ни плашеха
черните улици.
Сега не ни е страх и виелицата не вие. Всички чучулиги
                                                                                      са спасени.
Виж, мила моя - цели със сняг сме засипани.

II

Изобщо аз съм неудачник - все не ми върви.
Искам всичко да е някак по-добре,
а май пак върви към кавга:
Бързам за среща с теб,
а сякаш напук под носа ми
се изплъзват такситата, ядосват ме
червените им задни светлинки.
Като чужди отново живеем, един от друг отдалечени.
Времето като лепкав охлюв пълзи.

Два малки врабеца стоят на жиците, настръхнали
                                                                            от студ.

Жици безчет като поводи оплитат улиците на града.
Десетки кули се изправят на задните си крака, сякаш коне
                                              разгневени, захапали своите юзди.
До смърт уморени атланти опират гръб в старинните стени
и мускулите на мишците им набъбват.

Ето я, тази зима,
Тази наша мечта, присънила ни се отново.
На сутринта дойде пощальонът и донесе телеграма:
"Отегчение" - само една дума.
Очакваното започна да се сбъдва още с неговото идване.
С теб се превърнахме в сенки, изпълнени с подозрение.
А на хоризонта залезът както и преди се редува с изгрева.

III

В Лятната градина
бяло-побеляло от сняг.
Зад черната ограда броди вятърът,
подслон си търси за нощта.

Стои нощната стража и подрънква с ключовете -
сега ще затвори вратите,
ако не ни забележи,
ще се наложи
да търсим незаключени още.
Сбогом,
Лятна градина,
подай ръка, ветре,
дано успея да запазя
докосването на дланта ти
и ръждивото проскърцване
на пантите.
Стоим в снега.
Затваря старият пазач градината и ключовете крие.
А бухалът, объркан и стъписан,
като дете се смее и плаче.

© Петерис Зирнитис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, № 12 (121)