МАЛКА МУЗИКА ЗА ЦИГУЛКА И САКСОФОН

web

Сянката която се полюлява в градината
сигурно е от луната ала жълтите очи
                                        на колите са тези които
ни изпращат
ливадата мирише на близкото шосе и жеравите
в недосегаемата висина потъват
сянката се полюлява все по-къса
                                        дочува се и жеравния плач
една цигулка свири тази нощ
                                                     една звезда
уморено звъни
Сянка от звездите-камбани пада надолу
                                        нека влезем в сянката камбанна
нека щурчето говори с цветята
                                и не замлъква и не замлъква
не ще го предадем на жадните очи на автомобилите
Сянката наша предвестница върви пред луната
надалеч отива тя
                                извива се черна на нощното пасбище
и от цвилене на подплашени коне потръпва тишината
Сянката която се полюшва в градината
сигурно е от луната но по-скоро
                                     това са жадните очи на автомобилите
които от всяко живо стъбълце
                                                 изсмукват на щурчето песента
и сякаш май са го убили
студената светлина на автомобилните фарове изпива
                                                    аромата на нощните теменуги
и ливадата умира в ръцете ни
победоносно реве шосето и в небесата
                      се върти реактивното витло на самолета и
звъни звездата и притихва и звъни и притихва
в ръцете ни

© Петерис Зирнитис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, № 12 (121)