* * *

web

Млади Боже на горските фотоси,
ти трептежът на девствени сфери
бе приел като своя безкрайност.
Цял обгърнат от пламъци снежни,
сам бокалът строшен на събитията
с отражения медни запълни.

А във вените слънцето вдигна се -
час настана за изход в свой космос,
време кахлено (на втора степен),
где в подмолните ями на текста
обитава задгробната риба -
тя - сестра без сестри и без братя.

От брега на нощта отделена
на безсъница лятна на прага,
приемайки свойта безкрайност
гледах аз към звездите полярни
как зората със вълк се разделя,
разсъбличайки кръв на елени.

© Павел Байков
© Румен Шомов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2009, № 4 (113)