ВТОРА РЕКОЛТА, 1919 Г.

web | Късна съпруга

На баща ми

Помолих го да разкаже - как
           слушал с часове хамбара за сушене на месо

да гори, дебелите трупи навикнали
           на топлина - как, дори когато било ясно,

че всичко е изгубено, хамбара и тютюневите
           стелажи в него, те вместо това хвърляли

вода на близката праскова,
           надявяйки се да спасят нещо, сигурни,

въпреки това, че горещината я е убила, кората
           почерняла овъглена. Но в късната есен дървото

в цветове се обсипало, вероятно погрешно
           разбрало огъня, сякаш бил

някоя кратка, отиваща си зима. Цветовете
           се белнали, разтворили се. Появили се праскови

въпреки сезона - един отговор,
           едно доказателство. Светът продължил. Хората

настоявали, че плодовете били по-сладки заради
           появата си извън сезона. Изминавали мили, за да го видят.

Спомня си дядо ми
           казвайки, с пълна уста, това е

знак и тази, която била дадена на
           баща ми да изяде - цялата в мъх,

мека като всяка друга, сърцевината й
           с цвят на сметана, с бистър сок

като вода, но чакай, чакай; той държи
           стискащата ръка, издигната сякаш за мен,

да видя отново, че няма костилка,
           никаква вдлъбнатина, до която да стигнеш - това е то

безплодието, и някак несвършващо.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010