ВТОРА КОСИТБА

web | Късна съпруга

Мисля, че вече е дошло време за втората коситба.
           Представям си ливадата, онази над последната

къща, която наехме, бе доволно простряла се, след болест да се
           възстановиш. Ястребът назад във въздуха се беше насочил

над новопокаралата трева, а кошутата можеше отново да скрие
           своето малко. Мога сега да ви кажа, че прекосих

онази ливада седмици преди острието за пръв път през нея да мине,
           през треви и трънаци, мъгла - самата нощ

достигнала до бедрата ми, полата повдигната на същата височина.
           Стигнах до това, което беше нашата къща, и навън останах.

Видях я в нея. Тя ми напомни за мен -
           с косата си черна и дълга, каквато и моята беше -

когато се появи и после се изгуби извън ярката
           рамка, която прозорецът очертаваше в мрака.

Признавам, че последната къща, за която се грижех, беше
           най-студената. В нея станах безформена като мъгла, прекосявайки

стените, безформена като дъха ти, както се издигаше
           от устата ти, за да се изгуби във въздуха над теб.

Виждаш, че втората коситба е по-лека, отново
           отваряйки раната по втърдилия се белег; това е фразата

за втори път изречена - по-истинна, навярно,
           заради притъпеното острие на езика, придобил опит.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010