ПОСЛЕДНАТА КОЛЕДА

web | Късна съпруга

И двамата бяхме болни. Бях изгубила гласа си;
           ти имаше треска, кашлящ. Трябваше
                      сама да нацепя подпалките.

Нямахме електричество от два дни -
           извисяващият се кедър затъмняваше
                      стаята. Силуетите, все още в ръкави от лед,

цял следобед изтъняваха над
           дъгата на брадвата, надигането и спускането
                      на острието, което се бе уверил, че държи.

Беше късно, когато видях острието
           по дървото да се приплъзва, падайки към мен.
                      Усетих го да закача крачола на панталона, близко

като котка, без да ме нарани. Захвърлих нещата, сигурна,
           че съм го оставила да падне, където си иска,
                      не в изсъхналите дървета, а в мен.

Несъмнено ледът нямаше никога да се разтопи,
           боровете нямаше да се извисят, аз нямаше никога
                      да разкажа. По-късно, когато качих

вечерята ти на табла, ти се събуди -
           блед, с лъщящо чело от спадналата температура -
                      и ми каза, че си се разтревожил, когато звукът

от цепенето на дървата е престанал. Ти беше сигурен,
           че си станал от болничната си постеля
                      да погледнеш навън точно през онзи прозорец.

Каза, че устата ми била отворена, но съм била
           твърде далеч и не си могъл да ме чуеш:
                      била съм малка, няма под прозоречната рамка,

дъхът ти фигурки образувал, заскрежавал се на стъклата,
           докато не си могъл да ме виждаш,
                      и не си могъл нищо да направиш.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010