|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОЛЕКЦИЯТА НА ОДЪБЪН* Присмехулникът, голямата бяла чапла отварят усти за крясък; и странстващият съборен, колективен живот след смъртта: Одъбън като Бог - в което те прелитаха, по стените на моята къща. Предпочитал е застиналост му позволявала интимността, необходима живи те са твърде покорни или ужасени, (Като млад му било на ексхумирано дете и той можел да надзърне отвъд маската.) по цели нощи рисувал, преди цветът настъпващото вкочаняване. Правейки дисекция, понякога готвил и изяждал някоя птица, твърдейки, "крехък". Убивал безброй толкова изтощителен. Винаги ще има При все това на ръба на утринта, преди да разсъмне, но всяка надежда за сън е изгубена, преобразени в един общ - отличителен, ясен, неразпознаваеми се отплащат, отвъд нещо като отчаяние или надежда,
*Американски орнитолог, известен с рисунките и книгите си за птиците в Северна Америка.
© Клаудия Емерсън |