ИСПАНСКИЯТ ЛЮБОВНИК

web | Късна съпруга

Имаше предупредителни знаци: на четирсет не беше
се женил; беше твърде привързан към майка си,
обръщайки се към нея на малко име, Мануела,
о, Мануела - като любовник; дори нейното лице

беше кървяло, дори клетките, дали му живот;
тя все още пазеше всичките му бебешки зъби
освен този, който тепърва трябваше да падне, малък
кучешки зъб, набит във венеца, неподатлив.

Изяждах артишока до самата му сърцевина,
след това сърцето заради него подхранвах. Беше
достатъчно, че той не бе ти - и напълно чуждоземен,
с никого несвързан. Така че това не беше любов.

И лошо приключи, но с някакво облекчение.
Бях отново сама в леглото си, но не
невидима, каквато бях за теб -
и научих, че когато пиех шери,

отпивах варовиково-бял пейзаж, далечната
бедна почва; точно тези лози трябва да страдат; и това
шампанско може пенливо да се запази като затъкнеш
нож в зеещата уста на бутилката.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010