ЕКСПОНАТИ ПО ЕСТЕСТВЕНА ИСТОРИЯ

web | Късна съпруга

I.

Понякога използваха мотиката или затъпеното острие
на лопатата, летва от дървата за горене, понякога
дръжката на метлата. Израснах покрай
жени, които биха убили всяка змия, без
значение какво казваха мъжете за къртици и мишки,
за окраската или за формата на главата -
принасящите полза, безвредните. Провесвайки тялото върху
ниските клони, майка ми ще настоява, все още задъхана
от убиването, дъжд, това е на дъжд.

II.

В този градски музей, отвъд стаите
за препариране, покрай осветените стъклени витрини
с върхове на стрели и острия на копия, змиите се съхраняват
в прозрачни стъклени съдове - цяла стена с тях, жив
стенопис проблясващ, менящ се - безопасните
до отровните. Разпознавам, без
да чета табелката черноплъхата змия; вече
знам, че убива не чрез внезапна
отрова, а вместо това се увива около
жертвата си, след това стяга тази прегръдка, докато почувства
как страхът в борбата изтича, след това дъхът -
докато приклещеното сърце съвсем замре.

III.

Трябва да е изпълзяла изпод хладните основи
на първата стара къща, която наехме, изкачвайки се по
улуците сякаш са клони, за да си направи гнездо от ръждивото
плъзгащо се чекмедже, където държах сребърните прибори.
Издърпах го и змията лежеше навита, снасяйки яйцата си
върху полог от наточени остриета и зъбци,
дръжките от здрава кост, сватбен подарък
от лелята на майка ми. Змията изобщо
не надигна глава. Подвоумих се, после
спокойно чекмеджето затворих. По-късно щях да измия
всяка вилица, лъжица и нож - и масата да подредя.

IV.

Сега знам, че трябваше да убия змията
и да провеся дългото й тяло така изопнато в смъртта,
както проблясващата цев на пушка. Бях млада,
несвикнала с брачното легло, но съжалението вече се беше
загнездило надълбоко в мен. Като всяко острие щеше
бавно да се притъпи. Покрай раната щеше да зарасне,
докато липсата й не причини още по-голяма болка.
Поучителна история обаче как оставих змията
да се измъкне, да се изгуби някъде в къщата, и години наред
казвах на тази същата маса каквото трябваше да казвам,
как тя изчезна по начина, по който се бе появила.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010