ДА КУПИШ КОСТЕНУРКА С ЦВЕТНА ОКРАСКА

web | Късна съпруга

Две момчета, не още мъже, се преструват, че я пускат
само за да я хванат отново и отново. А костенурката
не по-малко решена, всеки път душата си
дава, за да им избяга. Ние бяхме близо
до старата язовирна стена, където реката
ставаше прозирна, свистяща стена, падаща
на място, където, заради размерите си, костенурката
задълго се доверяваше на защитата му, понесеното

алгае, зелено, черно, червено - градината на черупката й -
не би я пропуснал. Държаха я нагоре с краката,
жълтата й роговица, нагоре насочена; те я държаха високо
над главите си като трофей. Оставих на
теб да се спазариш, да размениш
парите, за да я запазим за нас, да я оставим да си върви;

бърза, тя се изгуби в дълбоката
вода, връщайки се към друго едно настояще,
където речните камъни преграждаха течението, хвърляйки
по-безопасна сянка от неподвижност. Бяхме
вече забравени, тогава, както повечето богове
се оттеглят след потопа, след боледувания се прекършват.

Не разговаряхме за това, което бяхме купили -
един час, един следобед, късна смърт,
струваща си каквото и да трябваше да дадем за нея.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010