Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

Тъгата е свободна.
Когато човек е разгневен, сякаш са му сложени букаи. Нетърпимостта е горчива. Чувстваш се добре, ако можеш да съзерцаваш света с тъга. Тъгата е свободна, тя е като птиците, понесли свободата на крилете си. Когато съм тъжен, гледам на хората около мен отвисоко. Съжалението те дърпа към земята. Арогантността очаква да я забележат. Дали тъгата може всичко да обгърне с поглед отвисоко?
Тъгата е здрачът на душата. В мига, когато слънцето е залязло, а звездите още не са изгрели. (Недей да палиш лампата в стаята!)
Синкав здрач зад стъклата на прозорците. И снегът по покривите на къщята става все по-синкав. А тъгата е като враните по заснежените сини дървеса. (Недей да палиш лампата в стаята!)
Някакъв претъпкан трамвай с безжизнено циклопско око подрънква в здрача. Хора с коледни елхи под мишница бързат по улиците. Земята е свръхнатоварена, затова и ти сигурно се чувстваш като с букаи и притеснен! С какви възли сте стегнати вие, хората! Привързани един за друг като с въженца. В неразгадаема плетеница. Истинска бъркотия.
Потънал в своята тъга, аз съм по-свободен от вас. И тръгвам веднага, накъдето си поискам. (Недей да палиш лампата в стаята!)
Никога ли не сте имали време да потъгувате? Могли ли сте да си позволите някога да не запалвате лампата в стаята?

 

 

© Имантс Зиедонис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2009, № 12 (121)