Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СРЕДИЗЕМНОМОРСКАТА "СИСТЕМА". МНОГО ЕЗИЦИ, МНОГО КУЛТУРИ, НО ЕДНА ИДЕНТИЧНОСТ

Джована Мота

web

От много години се занимавам с икономическа и социална история на Средиземноморието. През последните десет години координирах дейността на една работна група към Националния съвет за изследвания. Резултатът от работата на тази група е един том, който предизвика голям интерес между учените и в обществотo (Мота и др. 1998; 2002). Този опит позволи на колеги и приятели да си зададат въпроси върху теми с голяма нравствена стойност. Имахме желание да представим по различен начин връзката между трите монотеистични религии и експанзивните цели на големите империи, представяйки положителни примери за съжителство. Ако примерно силното противопоставяне между християнските военни сили (Свещената лига) и Отоманската империя поражда голям шум в битката при Лепанто, която става символ и "паметно място" за въображаемия християнски колективизъм, то въпреки това може също така да се открият, който има желание да ги види, безбройни епизоди с противоположни знаци, които в своята цялост показват колко е трудно съжителството на народи и култури, но и че това не е невъзможно1. Фокусирайки се върху модерната епоха, имахме желанието да изведем на бял свят безбройни случаи, в които има не само съжителство, но и едно постоянно и реципрочно влияние между различни култури.

Тази работа, към която се подходи интердисциплинарно, показа как е възможно от исторически, литературни и антропологически източници да се изнамерят свидетелства не само за войни. Мисля, че това може да бъде днес важна цел, която да покаже на новите генерации сигурен път за тяхното израстване в свят, който ще бъде все по-интеретничен, и че е наша задача да направим този свят по реален начин междукултурен. Необходимо е също така те да бъдат въвлечени в културната интеграция чрез опознаване на историята на другите, на техните корени и кодове, извличайки от всяка култура най-доброто, което тя може да даде.

Започвайки от XIX в., европейската историография се опитва да разбере сложните превратности, които характеризират връзките на западния свят с Отоманската империя, като се интересува преди всичко от военните аспекти на събитията. Много специалисти, като например Йозеф Хамер (1827-1835)2, обърнаха внимание предимно на историята на многото битки, станали между западните сили и турците, и изследваха тези битки най-вече като пътуване към центъра на Европа. Заслуга на Фернан Бродел е, че проучва отоманската експанзия от гледна точка на Средиземноморието, посочвайки нови пътища за изследването й (Бродел 1953).

Работата, осъществена досега, следваше линии на изследване, които от време на време навлизаха в други сфери, така тя предложи нови опорни точки и постави нови въпроси, като със сигурност се открои една непрекъсната нишка, която свързва в едно съдбата на Средиземно море с тази на Централна и Източна Европа. Изследванията показаха важността на дипломатическите мисии и на шпионажа за всяка една от страните. Но преди всичко излязоха наяве връзките между индивиди от ниския социален слой, християни и мюсюлмани, които в ежедневието, в риболова, както и в работата на полето, са създавали форми на съжителство, за които нямаме и представа. Така, почти естествено, добива плът възможността за интерпретация на Средиземноморието като система. Съжителството на християнските и мюсюлманските популации детерминира една средиземноморска идентичност, която днес се "изважда наяве", една психологическа и антропологическа идентичност, която се гради върху сложни отношения, изтъкани във времето, начини на семеен живот, междуличностни връзки в гръцките острови, като и в Марсилия, по бреговете на Лигурия или Сицилия, на всяко място от това антично "вътрешно" море, Средиземно море, чиято съставна част е също така Черно море. Въпреки многобройните и различни специфичности, хората на това море посрещат с едно общо чувство различните моменти от своя живот и основните етапи от своето съществуване: ритуалите при раждане и смърт, житейските трудности и ежедневните навици (Мота и др. 2002).

На запад евреите понасяха дискриминация и произвол в течение на столетия, а турците бяха възприемани като вечни врагове, докато разделянето, предизвикано от Реформацията, продължаваше, противопоставяйки душите и държавите. Въпреки това бяха се осъществили форми на интеграция и се бе оформило едно широко наследство от традиции, което стана достояние на всички, сливайки елементи на "висока" култура с елементи на популярна култура, "обединявайки" езика, обличането, хранителните навици, музиката - все елементи, които свързват хората от Средиземно море, но също така осъществяват връзката им и със Северна и Източна Европа, с която винаги се е преплитала тяхната история вчера и от която и днес не могат да се разделят.

Когато приключва единството на християнския свят, протестантската идея рисува нови сцени: католическа Белгия, калвинистична Холандия, лутеранска Германия, балканската зона, населена от мюсюлмани, православни, католици, евреи, с корени много проблематични, които я превръщат в източник на непоправими и постоянни конфликти3.

Редът не е стабилен: реформата произвежда дълбоки икономически и социални трансформации, които стават движещи фактори за напредъка на северноевропейските страни. Приемането на нова религия, много или малко желана, размества "пластовете" в обществото от една религия и култура към друга, често поради политически опортюнизъм, но понякога поради действително съществуващ път, свързан с вярата, или поради надежда да се промени материалният живот.

Проектът на Рим е да промени религията на евреите и да ги асимилира (може би по някакъв начин започвайки отново акцията в Испания на кралете католици). Трябва да се посочат също така християните, които стават мюсюлмани, но после се разкайват и се помиряват с църквата. Това духовно и физическо движение създава неразрешимо сплитане на индивидуални и колективни съдби, в резултат на което средиземноморската зона, както и дунавско-балканската, в течение на времето много пъти променя етническата си констелация. Проследяването на този дълъг път позволява нова интерпретация на периодите на конфликти между християни и мюсюлмани, които си оспорват владеенето на Средиземноморието дотогава, докато политическата и военната доминация не се премества в центъра на Европа.

До края на първата половина на XVI в. Средиземноморието и островите, принадлежащи към него, представляват място, където съществува важно културно смесване на исляма и християнството, един привилегирован наблюдателен пункт: от Малта, където се регистрира преходът от контрапозиция към интеграция между европейци и турци, до Сицилия - с Месина, главна квартира на християнската флота преди Лепанто, до адриатическите брегове - постоянно посещавани от италиански, далматински и отомански търговци. Тези търговци в много случаи се сблъскват, но в други са повече заинтересовани от обмена на стоки и знания от всякакъв тип, на опит, полезен за работата и живота им.

Историята е пълна с паметни битки и вижда на първо място герои с различна стойност, но позволява също така събирането на доказателства за срещата на различни народи с различни навици и манталитет4. Неоспоримо е, че се съпротивляват една на друга отделните религии и култури, така както и в обществото силно се противопоставят политическите сили помежду си, но въпреки това контактът поражда обмяна и взаимни влияния между противоборстващите. В културната сфера интелигенти, студенти, пътници обикновено посещават двата бряга на Адриатическо море, пропагандирайки хуманизъм и Възраждане.

И така, чарът, който излъчват античните италиански държави, достига другия бряг на Адриатика и предизвиква търсене на тяхната култура от страна на млади интелигенти от Задар (Зара) и Дубровник, привлечени още от началато на XIV в. от университета в Падуа, където броят им става все по-голям. Освен от Задар (Зара) учениците пристигат от различни центрове на Далмация, Катаро, Шибеник, Лесина, някои от тях остават там и създават кариера, често свързана с културна активност (Грачиоти 1998; Приятели 1998), други квалифицирани кадри заемат престижни места в Италия, където има много възможности за занимания с архитектура и живопис, с музика; и всъщност артисти от различни изкуства, родени в далматинските градове, работят в Италия и от своя страна влияят върху италианската културна и професионална среда, допринасяйки например за разпространяването на научната култура. Тези контакти не се прекъсват дори когато Венеция става част от Хабсбургската империя - тогава имперското управление ще се опита да насочи младите към Виена, Инсбрук и Грац, за да ги постави под влиянието на австрийската култура.

Аспекти, които не могат да бъдат пренебрегнати, са също така езикът и материалната цивилизация, а междукултурният обмен позволява на всеки народ да въведе и да преработи нови знания. В основите на храненето, което е в екстремна връзка със сферите на историята и на средиземноморската цивилизация, присъстват арабски, испански, гръцки, италиански, източни и балкански влияния5.

С откриването на Новия свят пристигат продукти, несъществуващи преди в Европа, което води до промяна на всекидневното хранене. Тези промени в началото се наблюдават само в големите ренесансови дворци, по-късно малко по малко се разпространяват и сред по-ниските слоеве на населението. На международните пазари, както и на локалните, циркулират португалски сардини, балтийски мерлузи, херинги от северните морета, американски домати, вина от Гърция, източни подправки. По същия начин манифактурите поставят на едно място платове от вълна, коприна, памук - материали и продукти, вдъхновени от Запада и от Изтока. Този плурализъм винаги е източник на безкрайно културно богатство, което може да се отрече само поради чисто субективни причини; култивирането на безчувствената идеология на националната омраза за някои може да бъде възможност за придобиване на власт, но с времето тъжната игра на противопоставяне причинява големи вреди, човешки и социални.

Има нужда обаче да се подпомага процесът на културна интеграция и уважението към другия. Тези явления се съдържат в многобройните примери, които ни се предоставят от историята и обществото, в разпространените епизоди, съхранени в паметта, следи на дълъг, труден, горчив, но преди всичко необходим напредък. Тук има нужда да се изнесат наяве положителните елементи, тези, които могат да предизвикат доверие в процеса на интеграцията и които допринасят все повече за свързването на народите помежду им.

От гл.т. на културата образът на пътя е представен от пътуващи: войници и дипломати, поклонници, хора на църквата и търговци... Всеки, който пътува по работа, поради емоционални или културни импулси, когато предприеме маршрут, пълен с неизвестности и опасности, чрез своя личен опит създава връзки, подпомага циркулацията на идеи, стоки, знания. За някои пътуването представлява само авантюра, за други е мисия или вътрешно търсене на себе си, но всеки излиза от един познат свят, за да влезе в друг - нов, който очаква да бъде открит, който подхранва любопитство и поражда влечение. Разказите на пътуващите разпространяват информация за своеобразието на отделните страни, преди непознати, в тези разкази те губят всяка отрицателна конотация и вдъхват доверие към истинността на описаното; в съзнанието на слушателя се появяват импозантни паметници, големи населени места и оригинални примери на битието, които го карат да се замисли6.

В териториите между западния свят и Отоманската империя - в развитите и открити за контакти крайбрежни градове, но също така и в изостаналите и изолирани планински зони във вътрешността, обмяната е широка и често безсъзнателна. В далматинските градове пристига абатът Фортис (1986) с просветителско намерение - "да придобие нови знания, за да допринесе полза на обществото, на националната търговия, на изкуствата". В синхрон със своето време, той показва голям интерес към всеки елемент, отнасящ се до икономиката: говори по много точен начин за територии, за различни типове култивиране, за продукти, които заслужават особено внимание, за антропологични характери. Абатът отбелязва също така, че турците се обръщат и към християнски свещеници с предложения да извършват обреди пред лика на Дева Мария. Пред образа й между ex-voto има също така отомански чехли и копринени чалми. Младите се украсяват по турски маниер с продупчени сребърни монети и с различни обеци с форма на полумесец, техните майки избират огърлици с големи стъклени сфери, разбира се, продукти на венецианския занаят.

Друг пример: в документацията от архивите на църквата "Света Мария" в Константинопол, построена от семейство Радолович, произхождащо от Босна, заселило се през XVI в. на територията на Дубровник и после на брега на Пулия, се споменава за една картина, вероятно поръчана на Караваджо (може би загубена или все още неидентифицирана по категоричен начин), в която са представени близо до местните светии Никола и Вито, също така Свети Доменико и Свети Франциск, антични пазители на Република Дубровник.

Един друг феномен, който бих искала да припомня, е емиграцията, съществуваща от XV в. във вътрешноадриатическата зона. Между 1462 и 1521 г., когато голяма част от далматинската територия е окупирана от Отоманската империя, много хора бягат от турците и от обеднелите територии, обеднели и по причина на турското нашествие; диаспората се разпространява по земите на Абруцо, Пулия и Марке, където идват хора от Спалато, Зара, Шибеник и Трау. Някои не се чувстват добре тук и се връщат по домовете си, приемайки да изплащат данъците, наложени от турците; други обаче, като някои албански семейства, се заселват в регионите на Централна Италия, където са подпомогнати от типа производство, съществуващ там, което улеснява влизането им в местното общество. В Абруцо славянски бежанци се настаняват в зони, където преобладава овчарството, и се движат по пътеки, които водят стадата им на пасищата в Пулия.

Във всяка епоха, както може да се види, хората бягат от глада и от страха. Така правят и селяните, изгонени както през XVI в. (1537-1539), така и през XVII в. (1645-1669) от войните между венецианци и турци: те ще избягат в Пулия, предизвиквайки обезлюдяване и пълно напускане на земите и крепостите, включени във владенията на Венеция; точно поради тази причина Венеция ще упражни силен натиск, за да ги накара да се върнат, но по-голямата част от тях никога няма да се върнат: тези земи ще бъдат населени с нови поданици, произхождащи от отоманските територии. В средата на XVI в. Далмация загубва повече от 40 хил. жители, сред тях са загиналите във войните, но и бежанците от отоманската експанзия, предимно католици.

Търговският сектор, от друга страна, е този, който съвсем директно допринася за смесването на хора и блага; още Средновековието подпомага създаването и разрастването на големите търговски дружества - тоскански7, генуезки, венециански, които се разпростират по целия свят.

Необходимо е да се помисли и за присъствието на Генуа в Константинопол и Черно море, или за това на Венеция и на Анкона във Варна, определяна като перлата на Черно море. Варна, голямо пристанище на българския бряг, е завоювана от турците през 1391 г., но запазва широка търговска и културна автономия. Властта на италианците, встъпили в длъжност в Кафа (днешна Феодосия, на източния бряг на Кримския полуостров), приключва със завземането на града през 1479 г. от татарите. Впоследствие тази област с голямо икономическо значение ще бъде контролирана от Истанбул, който ще извлича колкото се може повече от нейната аграрна икономика. Между впрочем напомняме думите на Фернан Бродел, както винаги осветляващи и точни: "за огромния град лесно достижимото Черно море е хранителната зона, без която той не би могъл да преживява" (Бродел 1953). Цялата зона става неизчерпаем склад на Истанбул, където пристига пшеница, но също така рибни продукти, плодове, вино, животни и дървен материал. Забелязва се също и присъствието на търговци от Дубровник, които товарят корабите си с жито, кожа и вълна, докато руснаците носят сушена риба, хайвер за продан или обмяна с други продукти. В края на XVI в. обаче цялата зона на Черно море се "разделя" от западните търговци.

Западът си поставя все по-големи цели. Колонизацията на Америка, с всичките си отрицателни аспекти, има важни последствия. Страните на Иберия, първите герои на колониалната политика, ще получат от колониите ценни метали и стоки, които чрез Испания се насочват към Северна Европа, където бие производственото сърце на протокапитализма и където скоро ще се осъществи преминаването от обмяна на стоки към търговия с пари.

Това е възможно благодарение на посредничеството на търговци, предприемачи, занаятчии от различен тип, които се движат, създавайки мрежа от връзки, информации и активности, даваща възможност за постоянна циркулация между Средиземно море и Северна Европа, между Запада и Изтока. Оформя се една постоянна връзка между различните региони. Те са станали близки поради желанието и работата на хора, които, подтикнати от интереси и подкрепени с амбиция, търсят нов житейски опит и добавят към желанието си за авантюра нови културни потребности. Създават се единични връзки между основните европейски страни и италианските градове: Флоренция, Пиза и Лука в Тоскана, античните врагове Венеция и Генуа, папския Рим, богатата Сицилия, тогавашните метрополии като Неапол и Палермо. Много са центровете, които ще допринесат за нарастване ролята на италианския полуостров и ще го направят известен в целия свят. В тях връзката между икономическото и интелектуалното развитие показва различен маниер, но винаги интензивен, благодарение също така и на приемането и сливането на култури, родени другаде и смесени в едно цяло. Така се разпространяват знанията за книги, картини, екзотични любопитности и продукти на рафинирано занаятчийство, носени от търговци, връщащи се от далечни страни.

Когато кризите, както тази в края на XVI в., довеждат до застой на икономиката, търсенето на нови пазари ще подпомогне още веднъж процесите на интеграция, принуждавайки хората да потърсят нови места за продажба на своите стоки: страни, производителки на занаятчийски стоки с голяма стойност, като Флоренция, започват да търсят пазари, които да подновят жизнеността им, и планират политика на търговска експанзия в балканската зона. Така се опитват да работят в Адриатика, избягвайки задължителното посредничество на Венеция, и навлизат чак до Дубровник. От Дубровник се насочват към Истанбул (във втората половина на XVI в. много тосканци изоставят далматинския полуостров, за да се настанят в Пера), и към страните на Мала Азия.

Кризата, както се вижда добре от търговската кореспонденция, тревожи хората за сделките им и предсказва по-лоши времена. Недоверието, което се разпространява с новините, свързани с фалирането на банки в Рим, Венеция и Анкона, се задълбочава: "научаваме за много фалирания в тези райони и се страхувам да правя сделки", пише един търговец. Въпреки това между двата бряга на Адриатика продължава обмяната на готови продукти и първични суровини чрез Дубровник, който на запад играе аналогична роля на тази, която Сицилия играе на юг, т.е. роля на посредничество. Морето не разделя, напротив става елемент на комуникация между хората и техните идеи. Корабите носят в Истанбул за турците, които знаят да ги ценят, изработени в Италия платове от всеки вид, а обратно товарят важни хранителни продукти като жито от Албания (много търсено във Венеция), необработена вълна (търсена също така в градовете на църковната държава), бяла сол от Корфу, кожи от Белград и София, оръжие, жълт парафин от Леванте, подправки от всеки вид, чер пипер, зърна карамфил и канела.

Честите войни никога не успяват да блокират напълно търговията: естествено, когато има война, е необходимо да се внимава, да се информира за събитията и за местата, където опасността е по-голяма "поради тези войски", но стоките пристигат, както преди, често се носят и в териториите на врага, с по-голям риск и с известно увеличение на цената. Градовете, пристанищата, търговските площади, от главните към по-второстепенните, са посещавани от италианци - тосканци, генуезци, сицилианци, венецианци, и от испанци, французи, гърци, фламандци, които оживяват пазарите и постоянно тъкат ефикасна мрежа, базираща се на задълбочени знания върху търговската материя и на огромна организация.

Тези хора си пишат, информират се, комуникират по всякакъв начин, създавайки една изключителна документация, която позволява да се проследят тенденциите в международната търговия. Тя често предлага и по-незначителни на пръв поглед детайли върху техните търговски проекти, показвайки качеството на формирането им и психологическите аспекти в поведението им. Обмяната на влияние между Севера и Юга, между Изтока и Запада е особено видима чрез микроисторически анализ, от който излиза наяве едно голямо богатство на детайли и специфични характери.

Изключително интересна е историята на градовете, често разположени по бреговете. Техните пристанища разширяват представата за тези градове извън всяка граница: ето Лисабон и Севиля, отворени към Атлантика; Барселона, Генуа, Неапол, Месина към средиземноморския басейн; Венеция, врата към Изтока, град, примамлив, западен и източен едновременно; Дубровник, в същото време славянски, венециански и отомански. Морето не е затворено, водните пътища сближават повече от сухоземните пътища, поддават се на много влияния, които създават един вид система. Ако Лисабон се проектира върху португалска Азия и Севиля сякаш се показва върху владенията на Кастилия в Америка, Венеция се протяга, докато докосне Близкия изток. Там пристигат хора и стоки от Германия и Унгария, търговци и отомански управници, привлечени от невероятното качество на копринените продукти и от обхвата на пазара.

Различна, но също така интересна е действителността в Триест, естествено устие на хабсбургския хинтерланд. Въпреки бойкота на Венеция, между XVI и XVII в. Триест успява по същия начин да си осигури голям обем на трафик с Карниола и Истрия; заедно с по-обичайната стока, т.е. желязото, което пристига от словенския хинтерланд, прииждат калай и мед и други стоки от германската зона, и сол с произход Пулия. Венеция със своите кораби патрулира из Адриатика, атакува и потапя кораби, които транспортират стока, без да уважават монопола й. Триест се развива по-усилено след 1683 г., т.е. след поражението на турците пред Виена: сигурността на пристанището му предлага на всички, на собствените си граждани и на чужденците, възможност за свободна конкуренция, улеснявайки до голяма степен обмяната и контактите между хората от различни страни.

Ролята на международната търговия е да оспорва първенството на политиката: между търговци и банки се пресичат кредитни връзки и обещания за заплащане във флоринти, дукати, унгарски гулдени, аспри, талери, също така, ако ефективната циркулация е доста ограничена, обикновено се прибягва до компенсации или кредити.

Хората, които проследяваме в търговските документи, си приличат все повече: расте тяхната потребност от знания и комуникация и постепенно те стават все по-предразположени да се приемат един друг такива, каквито са. Често, докато великите герои на историята подготвят войните, обикновените хора продължават да общуват със съседите си, търговците преследват по-изгодни възможности, корабите продължават да транспортират товарите си на средна и далечна дистанция. Проектирани върху картината на политиката и икономиката, големите събития и индивидуалните съдби допринасят за разпространение на една постоянна игра на отношения и взаимопроникване.

Моряци и планинци, жители на хълмове и островитяни участват в един дълъг процес, продължителен и непрекъснат, процес на създаване на принадлежност към една общност, към една многообразна, разнолика човешка и социална среда, която можем да наречем средиземноморска система.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Върху историята на Отоманската империя, между многобройната историография, с удоволствие си спомням за А. Бомбачи (1966) и Р. Мантран (1952, 1965, 1984). [обратно]

2. История на Отоманската империя. Голяма част е извлечена от ръкописите и архивите на Сеньор Джузеппе кав. Де Хамер..., илюстрирана и обогатена с много допълнения от същия автор. На италиански е преведена за пръв път от Самуеле Романини, том 1-24, Венеция, 1828-1831. [обратно]

3. Върху междурелигиозни теми, между новата историография (Люис 2007). [обратно]

4. За един персонаж от първа величина, известен с активното си участие във войните против турците, виж Дж. Мота (2005). [обратно]

5. За формите на интеграция, които могат да се видят чрез храната, виж богатата специфична историография - Мота и др. (2005, 2007). [обратно]

6. В необятната пътеписна историография, за един диахронен маршрут, репрезентативен на много типологии, виж Мота и др. (2000). [обратно]

7. Винаги за припомняне са работите на Ф. Мелис, голям специалист по търговски архиви; тук по-специално виж Мелис (1962; 1972). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Бомбачи 1966: Bombaci, A. L’Impero ottomano. // Nuove questioni di storia moderna. Milano, 1966.

Бродел 1953: Braudel, F. Civiltà e imperi del Mediterraneo nell’età di Filippo II. Torino, 1953.

Грачиоти 1998: Graciotti, S. L'homo adriaticus di ieri e quello di domani. // Homo Adriaticus. Identità culturale e autocoscienza attraverso i secoli. Reggio Emilia, 1998.

Люис 2007: Lewis, B. Cristiani, ebrei, musulmani alle origini del mondo moderno. Roma, 2007.

Мантран 1952: Mantran, R. Histoire de la Turquie. Paris, 1952.

Мантран 1965: Mantran, R. Istanbul au siècle de Soliman le Magnifique. Paris, 1965.

Мантран 1984: Mantran, R. L’Empire ottoman du XVI au XVIII siècle. Administration, économie, societé. Londres, 1984.

Мелис 1962: Melis, Federigo. Aspetti della vita economica medievale. Siena, 1962.

Мелис 1972: Melis, Federigo. Documenti per la storia econonomica dei secoli XIII-XVI. Firenze, 1972.

Мота и др. 1998: Motta, G. et alii. I Turchi il Mediterraneo e L’Europa. Milano, 1998.

Мота и др. 2000: Motta, G. et alii. Mercanti e viaggiatori per le vie del mondo. Milano, 2000.

Мота и др. 2002: Motta, G. et alii. Il “sistema” Mediterraneo, radici storiche e culturali, specificità nazionali, Consiglio delle Ricerche. Roma, 2002.

Мота 2005: Motta, G. Sui campi di battaglia o al servizio della Chiesa. Tracce della famiglia Strassoldo nelle carte vaticane. // Giovanni Strassoldo. Una vita tra armi, scienza, lettere. A cura di Froimo Frangipane. Udine, 2005.

Мота и др. 2005: Motta, G. et alii. Il tempo, la storia, il cibo. Cosenza, 2005.

Мота и др. 2007: Motta, G. et alii. Cultura alimentare, storia e società. Cosenza, 2007.

Приятели 1998: Prijatelj, K. Gli artisti chiamati “schiavoni” nel Quattrocento e nel Cinquecento. // Homo Adriaticus. Identità culturale e autocoscienza attraverso i secoli. Reggio Emilia, 1998.

Фортис 1986: Fortis, A. Viaggio in Dalmazia. Venezia, 1986.

Хамер 1827-1835: Hammer, J. von. Geschichte des Osmanischen Reiches. 10 voll. Pest, 1827-1835.

 

 

© Джована Мота
© Садрие Гюнеш, превод от италиански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2010, № 5 (126)