МАТУРА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В МОЛДОВА

Елена Рацеева, Кирилка Демирева

web | web

Оценката на резултатите от училищното образование има пряко отношение към социалната, културната и политическата сфера на обществото. Известен е фактът, че на компонента оценяване в образователната парадигма доскоро се е отделяло недостатъчно внимание. А всъщност правилно поставената дидактическа стратегия на оценяването влияе и върху процеса на обучение, върху избора на адекватни форми и методи.

През последните десетилетия в страните от т.нар. постсъветско пространство проблемът „оценяване“ в средното училище се поставя все по-настойчиво и се разрешава и в съответствие с водещите научно-дидактически разработки в света. Значителни постижения в това направление има и в Република Молдова. Образователното министерство тук е разработило система от документи, сред които е и стандартът по оценяване.

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

Предметът български език и литература се изучава в онези райони на Молдова, където живеят компактно етнически българи. Това е преди всичко районът с център град Тараклия. В отделни селища на Комратски, Кантемирски, Кагулски и Льовски район в образователната програма на средното училище също е включен предметът български език и литература. В Кишинев вече 12 години съществува лицей „Васил Левски“, който с основание е наречен български. В посочените райони знаенето на диалектна форма на българския език е предпоставка за овладяване на неговата книжовна норма.

Образователната система е тристепенна: 1.-4. клас (начална образователна степен); 5.-9. клас (основно образование, наречено тук гимназиално); 10.-12. клас (лицей). В лицеите обучението се води в хуманитарни и реални (природо-математически) класове. В хуманитарните паралелки български език и литература се изучава 4 часа седмично, а в реалните - 3 часа. Завършващите лицей полагат задължителна матура с изпити по 4 или 5 предмета в зависимост от профила на обучение - хуманитарен или реален. При успешно положени изпити завършващите получават степен бакалавър, което им дава възможност да постъпят във висшите училища на Молдова без приемен изпит. За хуманитарния профил изпитът по български език и литература е задължителен, а за природо-математическия - по избор. Външно оценяване по български език и литература се провежда и при завършване на 4. клас.

Изпитът по български език и литература за степен бакалавър се състои от две части:

1. Писмено тестиране по български език;

2. Устно събеседване върху българската литература.

Тестовите задачи за писмения изпит се изготвят диференцирано - съответно за хуманитарен и за реален лицейски профил.

ЦЕЛИ НА ВЪНШНОТО ОЦЕНЯВАНЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ПРИ ЗАВЪРШВАНЕ НА ЛИЦЕЙ

Понятието оценка на резултатите от училищното образование в своя разширен смисъл включва разнообразни процеси и инструменти, чрез които се измерва образователното равнище, достигнато от учениците; съотношението между крайните резултати и поставените учебни цели.

Целите на обучение по български език и литература в лицейските класове са обосновани в съответен курикулум и стандарт. От тях се извеждат базови цели и задачи на предмета, които са обект на проверка в рамките на изпита. Те са свързани с общоречевите умения и навици на учениците в четирите речеви компонента: слушане, говорене, четене, писане. На изпита се проверяват уменията на лицеистите да възприемат, разбират и интерпретират текст, а също така и умението да създават свой текст.

В съответствие с ключовите цели се определят и уменията и способностите, които лицеистите трябва да покажат на изпита. Тук ще се ограничим с представянето на част от тях. От лицеиста се изисква:

• Да възприема писмен текст в неговото единство и да определя стиловата и жанровата му характеристика;

• Да определя темата на текста, като отделя смисловите му части;

• Да разбира спецификата на българския културноисторически и литературен процес;

• Да се ориентира в композиционните особености и образната система на литературната творба;

• Да разбира художествената функция на образните езикови сред-ства в художествен текст;

• Да създава аргументативен текст;

• Да употребява в свой текст стилово уместно думи и изрази според темата и речевата ситуация;

• Да докаже знания и умения в съответствие с граматическата и лексикалната норма на българския език;

• Да пише вярно в съответствие с изучените правописни и пунктуационни правила.

Оценяваните компетентности се диференцират в съответствие с двата компонента на изпита - писмен и устен.

ЦЕЛИ, СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ПИСМЕНИЯ ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

При съставянето на теста се използват разнообразни типове тестови задачи.

Писменият изпит проверява уменията на учениците:

• да работят с текстове от различни комуникативни сфери (с акцент върху художествените текстове);

• да правят резюме, план, частичен анализ;

• да разбират думата в контекста и да я поставят в съответен контекст;

• да разпознават и интерпретират метафоричната употреба на думата;

• да разграничават книжовно от диалектно;

• да разбират значението на фразеологизми;

• да трансформират текст от едно време в друго, от едно наклонение в друго;

• да създават текст от есеистичен тип.

При съставянето на теста се използват разнообразни типове тестови задачи. В предварително зададено съотношение се подработват задачи от следните три типа:

Обективни тестови задачи

1. Компенсиращи - на мястото на точките се записват думи или словосъчетания. Например:

Изразът „божа дарба“ означава .......................

2. Алтернативни - задачи, изискващи избор на верния отговор от два или повече предложени варианта (не повече от 30%). Например:

Словосъчетанието от текста „златна есен“ е:

а) епитет;

б) метафора;

в) сравнение

3. Тестови задачи от двоен тип. Например:

Свържи със стрелки фразеологизмите със съответстващите им значения:

през куп за грош след дъжд качулка от дъжд на вятър от игла до конец

рядко отначало докрай небрежно късно

3. Задачи за проверка на уменията за прилагане на знания (обикновено граматически). Например:

Запиши съществителното име „път“:

а) в множествено число;

б) в съчетание с числителното 3.

Полуобективни тестови задачи

Кратък отговор на въпрос. Например:

Отговори на следния въпрос (седем-осем изречения, два аргумента):

Как ти се отнасяш към.......? (поведение на герой, постъпки, взаимоотношения между герои и др.)

Тестови задачи от типа есе (структурирано или неструктурирано)

Структурирано есе: Въз основа на изказване от писател, литературен критик и пр. да се докаже определена теза по точно формулирани инструкции.

Неструктурирано есе: Точно формулиран въпрос, изискващ изразяване на лично отношение. Например: Съгласен (съгласна) ли си с твърдението, че любовта е прекрасна дори и когато е несподелена? Посочва се примерен обем на съчинението и минимален брой аргументи.

Към теста се подработва схема за оценяване (барем), която има за цел да сведе до минимум субективизма при оценяването. На писмения изпит учениците работят 120 минути. Тестът съдържа изходен текст, към който се подхожда с разнообразни задачи. Предпочитат се текстове от българската литературна класика - от изучаван или от неизучаван автор. По-долу представяме вариант на тест за писмен изпит.

ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО ТЕКСТА:

В малките градчета се срещат стари порутени къщици с почернели стени и тревясали покриви, които се крият в дъното на широки дворове, обрасли с буренак и храсти. На пръв поглед човек би казал, че тия къщи са запустели отдавна и че в тишината на техните празни стаи стои заключена само песента на щурците. Ала когато разкривената дървена порта скръцне и се отвори, а на улицата се покаже някой, тогава изведнъж става ясно, че тук, зад тия мъртви стени, животът все още продължава да плете своята невидима паяжина.

В такава къщица живееше преди години един сиромах човек на име Прокап. Без близки, сам на света като кукувица. Беше иконописец, печелеше по някоя пара от занаята си, а никой не го виждаше да работи.

Още от ранна утрин дворната порта на неговия дом хлопваше: той излизаше на улицата, спираше се на ъгъла и гледаше миг-два мъглявия блясък на изгрева с неподвижни и уморени очи. Сетне тръгваше надолу край редицата малки дюкянчета, които се пробуждаха едно след друго от нощния сън и разтваряха капаците на прозорците си като огромни клепачи. Иконописецът прекосяваше пустия пазарен площад и се скриваше в една кръчма. Там той седеше навъсен и затворен в себе си, заръчваше, пиеше, не разговаряше с никого. Едва привечер, когато паднеше здрач, той ставаше и тръгваше със заплетени стъпки към къщи.

Казваха, че в прозорците му цяла нощ блещукала светлина. Може би той пишеше тогава икони.

Чуден беше наистина тоя човек. Когато го срещнеш на улицата, чувстваш, че в паметта ти ще остане запечатана завинаги маймунската му грозота.

Беше ли виждал някой неговите икони?

Разбира се. Те стояха окачени по църквите на близките села - с дълги до нозете бради, с увиснали мустаци, с ясни широко разтворени очи. Благочестивите богомолци палеха свещи пред тях, кръстеха се, молеха ги да спаси душите им.

От тия села в градчето идваха понякога хора, намираха Прокап в кръчмата и му поръчваха икони. Те се черпеха с него и пиеха наздравица за добра сполука в работата. При тая среща иконописецът казваше само две-три думи и те се отнасяха повече до парите, които трябваше да получи, и до времето, когато поръчката щеше да бъде готова. На уговорения ден той отнасяше иконата в кръчмата: там хората отиваха да си я вземат. Никой никога не беше пристъпвал прага на неговата иконописница - тя беше светилище, което чуждият човешки крак можеше да оскверни, ако нагази в бурените край него.

Веднъж Прокап влезе в кръчмата с голяма икона в ръце. Седна и почна да пие. Ала ракията скоро замая главата му и той заспа. Тогава неколцина любопитни се приближиха до него и почнаха да разглеждат светия образ. Те стояха дълго с вторачени очи, без да продумат, сетне един извика:

- Брей, какво жълто лице!

В това време Прокап се пробуди. Като видя насъбралите се, той скочи срещу тях със страшен вик, който отекна като рев на разярено животно, изтръгна иконата из ръцете им и дълго я три с мръсния си ръкав.

По Светослав Минков

ТЕСТ

От теста е видно, че се проверяват базови знания по теория на речта и по теория на езика на практическо равнище. Основният език на общуване на лицеистите е руският, поради което е оправдано и обосновано задаването на въпроси за разбиране на текста чрез разпознаване на смисловото съдържание на отделни лексеми и словосъчетания. Това на пръв поглед фрагментарно знание се компенсира от доказаното/недоказаното равнище на владеене на българския език в аргументативния текст, който се изисква да се създаде в 15. задача.

В дясната колонка е посочен максималният брой точки, който се дава за съответната задача, където L означава, че лицеистът не е работил въобще върху задачата. Тази информация е необходима за изготвяне на т.нар. централизатор, необходим при администриране на тестовите задачи, особено при предварителното тестиране с оглед установяване на качествата на теста валидност и надеждност. Същинският изпит винаги е предшестван от предварително тестиране на лицеистите, което се провежда през месец март. Тестът се изготвя въз основа на матрица за спецификации, която задава процентното съотношение на задачите, проверяващи определени умения (според таксономията на Блум): знание, разбиране, прилагане на знанията, анализ, синтез, оценка. Тестът се смята за валиден, ако са решени 50-60% от задачите. Окончателният, изпитният вариант се изготвя, като се вземат под внимание резултатите от предварителното тестиране. В зависимост от тях той може да бъде усложнен или олекотен. Точките се присъждат за точен отговор, за правилно изпълнение на задачата в съответствие с предписанията, за правилно структуриран текст, за логическа свързаност и аргументираност, за правопис и пунктуация. В барема съдържанието на тази колонка се разписва подробно. Общият брой точки е 100, които се привеждат към скала за оценяване по десетобалната система. Всеки лицеист получава разпечатани тестовите задачи, като на страницата се предоставя достатъчно място за писмения отговор.

По време на кампания „Бакалавър“ 2009 г. образователното министерство на Молдова внесе някои технологични изменения при организацията и провеждането на всички изпити, в това число и по български език и литература. Те се изразяват в следното: експертите подготвят изпитните материали в три независими един от друг компонента: 1. Анализ и разбиране на текст. 2. Граматика и лексикология. 3. Съставяне на собствен аргументативен текст по зададени параметри.

За да се осигури максимална секретност, комбинацията от трите компонента в тест се подготвя непосредствено преди изпита от достатъчен брой предварително подготвени съставки. В деня на изпита пред лицеистите се прави компютърна разпечатка по индивидуален код за всяко училище, засекретен в плик, който директорът отваря пред всички в точно определено време. Могат да се направят само толкова екземпляра, колкото са явяващите се на изпита. Непосредствено след при-ключването му експертите подработват и прецизират барема, който се предоставя на проверяващите.

УСТНО СЪБЕСЕДВАНЕ ПО БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

На устния изпит се проверяват знанията по българска литература, комуникативните способности, степента на владеене на български език, културата на речевото поведение. Билетът се състои от две задачи.

Първата задача включва откъс от изучена художествена творба (или цитат от изказване, или фрагмент от критически текст) и няколко въпроса, задаващи определена структура на отговора. Критериите за оценка се свързват с умението на лицеиста да структурира отговора си в съответствие със зададените въпроси, с изява на знания за художествените мотиви и образната система на творбата, със споделяне на лична оценка на нравствената проблематика, заложена в откъса или в литературното произведение.

Втората задача от билета има по-традиционна формулировка и изисква доказване на знания по история на българската литература: периодизация, характеристика на основните литературни периоди, интерпретиране на литературните факти в контекста на епохата, обща характеристика на творчеството на някои класици, характеристика на българ-ската литература, създадена в Бесарабия.

Тук представяме два модела на билети за устно събеседване по българска литература.

БИЛЕТ 1.

I. Прочети внимателно откъса от разказа „Шибил“ на Йордан Йовков.

И всичко пак прекара през ума си, всичко премисли. Когато повдигна очи, месецът беше изгрял. Друг свят виждаше пред себе си Шибил и друга беше станала планината - разстлана нашироко, мътна, изгладена като синя стена, загърната в бяло було. В черни сенки се спотайваха горите, от поляните идеше хлад и бяла мъгла пъплеше по тях и се извиваше като змей. Някъде в мрака светваше светулка, написваше с огнена черта някакъв знак, някаква тайна дума и угасваше. А дълбоко в дола нещо пееше - реката ли беше това? - пееше тъй тихо, тъй хубаво.

Шибил гледаше пред себе си и мислеше. В очите му, като къси жълти жици, се чупеха лъчите на месеца, искряха и се сплитаха в някакъв смътен образ, който ту се явяваше, ту се изгубваше. Но Шибил ясно виждаше две очи, които го гледат, една усмивка, която го мами. Той стана, тръгна подир тези очи и тази усмивка и повече не се обърна назад.

Коментирай откъса, като се ръководиш от следните въпроси:

1. Кой епизод от повествованието представя този откъс? Кое е това „всичко“, което Шибил прекарва през ума си?

2. Какво е душевното състояние на Шибил в този момент и как то е предадено чрез природната картина?

3. Подир чии очи тръгва Шибил, какво е това, което придобива за него по-голямо значение, отколкото свободният хайдушки живот?

4. В какво се изразява оптимистичното звучене на разказа „Шибил“ независимо от трагичната развръзка?

II. Историческата съдба на българската литература. Периодизация. Характеристика.

БИЛЕТ 2.

I. Според Милена Цанева, литературен историк, чрез заглавието на разказа „Една българка“ „зазвучава с пълна сила характерният вазовски лайтмотив (основна, водеща идея, мисъл) - ето това е българинът, това е българката!“.

Докажи, че в образа на баба Илийца Вазов е вложил прекрасните черти на българката, като организираш отговора си около следните въпроси:

1. Как случайната среща на бедната челопеченка с Ботевия четник я поставя в ситуация да прояви своето душевно богатство? Защо тя помага на бунтовника?

2. Какви черти на характера си проявява бедната жена?

3. В кой от епизодите най-ярко се проявява силата на нейния характер?

4. Каква е ролята на епизодичните образи (турците, монаха) за разкриване образа на баба Илийца?

5. Какво е отношението на повествователя към героинята и как е изразено то? Как ще тълкуваш факта, че отначало разказът има заглавие „Челопешката гора“, а по-късно Вазов го заменя с „Една българка“?

II. Български поети и писатели от Бесарабия. Автор и творба по избор

Както се вижда от дадените примери, въпросите дават възможност лицеистът да демонстрира всичко, което знае за автора и съответната творба. Така към една творба се подхожда с различни въпроси, отнасящи се към различни страни от проблематиката й. Ако лицеистът не притежава умения да организира отговора си целенасочено, но покаже знания изобщо върху творчеството на писателя и произведението, той може да бъде оценен положително, макар и невисоко.

Изпитът по български език и литература за степен бакалавър в неговата двусъставност се провежда в един ден. След писмения изпит следва устното събеседване. Изпитът се провежда от независими комисии - една за писмения и друга за устния изпит. Проверката на писмения изпит се извършва централизирано. В състава на комисиите не влиза прекият преподавател по български език. Окончателната оценка за дипломата е средноаритметична от писмения и устния с точност до единица.

В началото на учебната година образователното министерство изработва и предоставя на учителите и лицеистите специална книжка, в която се описват всички обстоятелства около изпита по български език и литература: програма за изпита, примерни тестови задачи, примерни въпроси за устен отговор. Посочват се и някои основни принципи на изработване на тестовите задачи с оглед на това, учителите сами да ги съставят и упражняват учениците си.

Началото на външното оценяване на завършващите лицей в Молдова се отнася към 2001 г. Последвалите осем години доказват ефективността на системата, която се усъвършенства всяка следваща година на базата на натрупания опит.

© Елена Рацеева, Кирилка Демирева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 5
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2010, № 1 (122)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 5.