ВРЪЩАМ СЕ ДО КЪЩАТА ЗА КНИГА

web | Пикник, светкавица

Обръщам се на чакъла
и се връщам до къщата за книга,
нещо да чета в лекарския кабинет,
и докато съм вътре, прокарвайки
инквизиторски пръст по полицата,
някой друг аз, който не си прави труда
да се върне до къщата за книга,
си продължава самичък,
подкарва надолу по пътя
и завива наляво накъм града,
призрак в призрачната си кола,
друга някаква брънка в изнизващото се време,
някакви си три минути пред мен -
интервал, който ще се запази
през остатъка от живота ми.

Понякога си мисля, че го виждам
няколко човека на опашката пред мен
или надигайки се от масата,
да си тръгва от ресторанта точно преди да го сторя и аз,
обличайки набързо палтото си, както към вратата се е отправил.
Но няма как да го хвана,
няма начин да го забавя
и отново да бъдем в синхрон,
освен ако някой ден реши да се върне
за нещо до къщата,
но не мога да си представя
за през целия ми живот какво може да бъде това.

Той е там навън винаги пред мен,
проправяйки ми пътя, невидим разузнавач,
ловджийско куче, което ме тегли напред,
сянка, която съм обречен да следвам,
моят съвършен двойник,
запратен във бъдещето само на инч
и далеч не такъв познавач, какъвто
съм аз на любовните стихове на Овидий -
аз, който се върнах до къщата
в тази фатална зимна утрин и книгата взех.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009