ТИШИНА

web | Пикник, светкавица

Време е сега да кажеш това, което трябва да кажеш.
Стаята е притихнала.
Бръмчащият вентилатор е изключен
и момичето, което почукваше
с молив по бюрото, си е отишло.

И така, разкажи ни какво ти е на душата.
Искаме да чуем звученето на листака ти,
разстилането на комплекта ти с инструменти,
твоите песни за самотата,
твоите песни за болката.

Влаковете са неподвижни на релсите,
корабите - в покой на пристанището.
Кучетата са навирили главите си,
а боговете се взират надолу иззад балоните си.
Градчето е притихнало,

и всеки тук има двойник.
И така, разкажи ни за родителите си -
баща ти зад волана,
жестоката ти майка пред мивката.
Да чуем за всичките облаци, които видя, всичките дървеса.

Прочети стихотворението, което тази вечер с тебе донесе.
Океанът спря да се плиска
и дори Бетовен
се е надигнал в смъртното си ложе,
студеният му вслушващ се рог, поставен в едното му ухо.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009