СНЯГ

web | Пикник, светкавица

Не мога да спра да наблюдавам как това бавно соло на Мънк
някак изглежда, че следва
снега,
който се сипе тази утрин,

как тоновете и паузите акомпанират
лекото му приземяване
върху геометрията на земята,
по плочките на пътеката,
по наклонения покрив
и по ъглите на летвичките от оградата,

сякаш си е представял зимна картина,
когато е седял на пианото
късно някоя нощ във Файв спот,
свирейки “Скъпи мой Руби”.

След това отново, това е песен,
която би могла да подхожда на дъжда
или шумоленето на листата,

но всъщност това е снегът,
който може да съпровожда
адажио за струнни инструменти,
най-доброто от Ронетс
или Джордж Торъгуд и Дестройърс.

Сипе се така безучастно
сред обширния бял салон на света,
че ако седях сега и четях
смълчан,
четящ сутрешния вестник
или четящ Битие и нищо,
недопускащ дори лъжицата
да докосва вътрешните стени на чашата,
имам усещането,
че снегът би подхождал съвършено на това.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009