СЛЕД БУРЯТА

web | Пикник, светкавица

Мека, жълто-сива светлина на ранното утро,
масло и вълна,
двата прозореца на спалнята
са все още с перлени капчици и дъждовни струйки.

Светът е притихнал отново, обичайното улично движение
след нощ на конвулсии,
когато водосточните тръби преливаха
и дърветата се разпиляваха от вятъра като коси на нимфи.

В смълчаната къща, покрива й още на мястото си,
твърде рано за горещината да пристъпи със свистене
и вратите на гостната все още затворени,
подпрял съм се на тези възглавници,

сив, прояден от молците кашмирен пуловер,
обгърнал врата ми
срещу непречупения студ на отминалата нощ.
Мисля за снощното парти,

дългата маса, черните бутилки с мерло,
в добавка патица с брюкселско зеле
и как след полунощ
всички ние, изтегнали се по дивана и пода,

електричеството внезапно прекъсна,
оставяйки ни да си намираме опипом пътя
сред тъмата на десети век,
докато открием скътани свещи и ги запалим,

след това се приближихме в по-стегнат кръг,
в този мек ореол от светлина,
която проблясваше в огледалата и по ръба на чашите,
докато кепенците се тресяха и дъждът се изсипваше.

Сладко орехче на паметта -
но моментът, който ме кара да забръмча
с малки овали от почуда,
когато останалите облаци се разкъсаха

и слънцето леко нашари тези стени,
е моментът, който настъпи по-късно,
часове след като всеки беше понесъл свещ
нагоре по стъмнените стълбища и беше си легнал.

Беше три, може би четири сутринта,
когато електричеството нахлу обратно
и сякаш отметка за книга
е била вмъкната по средата на партито,

когато лампите изгаснаха,
сега всички светлини на долния етаж заблестяха ярко
и от стерео колоните
нагоре през вентила за парното

в нашата стая и нашия сън
прогърмя записа на Джими Рийд,
пеещ: “Бейби, какво искаш от мен да направя”,
точно откъдето беше прекъснал.

Така партито продължи без нас,
стаята, отново разгорещена от собствения си живот,
нощният въздух се изпълни
с китари и хармоника,

докато един от нас си сложи чехли,
слезе долу до тази ослепителна, празнична пустота
и изключи всичко.
Тогава, без светлина или музика,

дори нашите духове
трябваше да прекратят партито,
да захвърлят цигарите си,
да отнесат в кухнята чашите си за вино,

където се целунаха за лека нощ
и нямайки къде другаде да се дянат,
се понесоха блуждаещи по стълбите,
за да полегнат до нас сред тъмните ни и притихнали легла.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009