Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РИНЕЙКИ СНЯГ С БУДА

web | Пикник, светкавица

В обичайната иконография на храма или
на тигана в местния китайски ресторант
никога не ще го видите да върши такива неща,
мятайки сухия сняг през планината
на голите си, заоблени рамена,
косата му, вързана на плитка,
образец на концентрация.

Седенето е много повече негово благоденствие, ако това е думата
за това, което прави или не прави.

Дори сезонът е сбъркан за него.
Във всичките си превъплъщения не е ли горещо и леко влажно?
Не е ли загатнато във ведрия му израз,
тази усмивка толкова широка, че се самообгръща около кръста на вселената?

Но ето ни тук, проправяйки си пътека надолу по пътя,
от време на време по една пълна лопата.
Мятаме искрящия прахообразен сняг в кристалния въздух.
Чувстваме студения ръмеж по лицата си.
И с всяко хвърляне се изгубваме
и ставаме неразличими един за друг
в тези ненадейни облаци, които правим,
тези избликващи фонтани от сняг.

Това е далеч по-добре отколкото проповед в църква,
казвам го високо, но Буда продължава да рине.
Това е истинската религия, религията на снега,
и слънчевата светлина, и зимните гъски, крякащи в небето,
казвам аз, но той е твърде зает, за да ме чуе.

Той се е нахвърлил в риенето на сняг,
сякаш това е смисълът на съществуването,
сякаш знакът на съвършения живот е чистият път,
по който можеш лесно да изкараш колата назад
и да подкараш към суетата на света
с повреден вентилатор на парното и песен по радиото.

През цялата дълга утрин работихме рамо до рамо,
аз с коментарите си,
а той сред обширния джоб на мълчанието си,
докато е станало почти обед
и снегът е на високи купчини около нас;
след това го чувам да проговаря.

След това, пита той,
можем ли да влезем вътре и да поиграем на карти?

Разбира се, отвръщам, а аз ще стопля малко мляко
и ще донеса на масата чаши топъл шоколад,
докато разбъркваш картите
и ботушите ни се оцеждат до вратата.

Ааа, казва Буда, повдигайки очи
и облягайки се за миг на лопатата си,
преди отново да забие тънкото острие
дълбоко в искрящия бял сняг.

 

 

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009