ПЪТНИЦИ

web | Пикник, светкавица

До вратата, седя в редица от сини седалки
с възможната компания на моята смърт,
тази пълзяща навалица от хора -
чанти на колелца и книжни кесии -

която би могла да бъде събрана в снимка,
в група поклонници пред последния неизследван път.
Не това си мисля,
ако самолетът ни се разбие в планина,

всички ще се издигнем заедно,
държащи ръцете си като в пръстен от парашутисти,
във внезапно издихание от белота
или ще има някакво обикновено място

за нас: да се съберем отново да отпразнуваме мига,
някаква непространствена, без колоните си Гърция,
където ще можем, преброявайки до три,
да запратим праха си в искрящия въздух.

Това е точно начинът, по който онзи мъж придържа
чантата си с документи, така старателно подредена,
начинът, по който онова момиче си духа в чая
и плавността на гребена, с която онази жена

го прокарва през косите на дъщеря си...
и когато пресметнеш височината,
невидимите части на двигателите
и цялата замръзнала вода и дълбоките каньони отдолу...

е добре, просто си мисля, че ще бъде добре, ако някой от нас
може би стане и каже няколко думи
или поне, за да не намесваме полицията,
си запише нещо напълно безшумно.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009