ПРЕРАЖДАНЕТО И ТИ

web | Пикник, светкавица

Да се завърнеш изобщо, ще бъде достатъчно необикновено,
да не говорим пък да се завърнеш като нещо друго,
въпреки че повечето хора са бързи в предпочитанията си

обикновено към животни, птици,
пърхащи с криле на върха на списъка,
преследвани от ягуари и леопарди

понякога паун,
но никога мравка, никога охлюв,
освен тихата сдържаност на живота им.

Един път тъдява ми е достатъчно,
въпреки че, когато ме попиташ,
ще предложа нещо, водопад

или папрат с потрепващите й вейки.
Огромно пиано, ще кажа някой ден,
а на следващия локва сред слънчево

тропическо селце след седмица дъждове.
Или на шега ще избера липа
и ще вися цял ден под слънцето на Флорида,

опитвайки се да накарам смъртта да се появи така лесно,
както ти я караш да звучи,
когато стоиш до синкаво сивите прозорци

и обясняваш живота си като галеното кученце на дукеса.
Но никога не обръщай внимание на всичко това,
никога не обръщай внимание на бога със слонска глава

и превъплъщението на душите.
Забрави пръстените на времето
и изоставянето на желанието.

Приближи се. Погледни ме в очите.
Кажи ми какво
животно искаш да си днес

а аз ще прошепна в ухото ти
какво наистина искам да бъда, помисли за това
сега, когато слънчевите лъчи са напуснали

тази стая и никой от нас
не си помисля да запали лампа -
зоологическа градина в изгубен град,

някой, до който може да се стигне или да се напусне
само като прекосиш планински вериги,
покрити с дълбок сняг, през цялата дълга година.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009