ПОРТРЕТ НА ЧИТАТЕЛЯ С КУПА КИФЛИЧКИ

web | Пикник, светкавица

“Един поет... никога не говори направо,
както на някой на масата за закуска”

Йейтс

Всяка сутрин сядам срещу теб
все на същата малка маса,
слънцето цялото над нещата за закуска -
извивка на синьо-бяла кана,
чиния с ягоди -
аз с памучна фланела или халат,
ти незабележима.

Повечето дни сме надвиснали
над дълбок басейн от тишина.
Взирам се право през теб
или поглеждам градината през прозореца,
могъщото небе,
облак отминава зад дърво.

Няма нужда да подавам препечените филийки,
бурканчето с мармалад,
или да ти налея чаша чай,
и мога да се скрия зад вестника,
да се завъртя в барабана му от гибелни новини.

Но някои дни мога да забележа
малка врата да се поклаща открехната
на утринния ветрец
и може би чаените листа
на някакъв сън ще са полепнали
по порцелановия склон на часа -

тогава напред ще се приведа,
лакти на масата,
за нещо да ти разкажа,
а ти ще вдигнеш поглед, както винаги,
от лъжицата ти капе мляко, готова да слушаш.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009