МНОЖЕСТВОТО ЛИЦА НА ДЖАЗА

web | Пикник, светкавица

Има едно, при което изкривяваш
чертите си до степен на болезнена концентрация,
всеки рефрен е нов източник на агония,

а има и изражение на екзистенциално смущение,
веждите повдигнати, брадичката подпряна на палеца,
навярно сламката се поклаща в свободната ръка.

И, разбира се, за баладите
сте замечтано унили,
очите й наполовина притворени, устните леко разделени,
главата се отпуска назад, цвете на стебло,
откривайки високото поло.

Има всичко-само-не-и-изражение на инструмент
в човека на предната маса,
този, който се кани да се качи на естрадата,
и класическия налудничав-мъж-налудничаво лице,
където застиналата усмивка се допълва от застрашителния поглед,
особено подходящ за дълго соло на барабани.

И нека ни бъде позволено да не прекаляваме с взирането си
в съпричастната гримаса на слушателя,
който по някакъв начин е разположил тялото си
сред студен гняв, заприщен от изпълнението
и потопил се дълбоко в него.

И доколкото моето собствено джазово лице съществува -
и не ми казвайте, че и вие нямате такова -
не се е променило толкова много
от своя дебют през 1957.
Не е нещо специално, съвсем лесно е да го забележите
в ъгъла на който и да е клуб през която и да е вечер.
Знаете го - влечугоподобното,
устните присвити, челюстта здраво притисната,
и, преди всичко, цялата
глава ожесточено, почти неусетно
се поклаща
в тотално и безусловно съгласие.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009