ЛЪКАТУШНО

web | Пикник, светкавица

Тази сутрин внезапно видях
на пътя пред мен
местещия се въпросителен знак на змия,
черния палец на изпружената глава,
някакъв древен възел под черната качулка,
придвижващ дългото тънко тяло напред,
предусещайки пътя му
през хлъзгавото му съществуване,
както го е правил още от рождението,
приплъзгайки го към момента на нашето срещане,
свистящото му прекосяване, неприкрито повече от тревата
или от влажната покривка на листата,
а цялата му дължина видима сега
на ясната дневна светлина на този удължил се миг

точно когато наближавах също към него,
целият ми живот
по моя изправен, топлокръвен път,
вървящ по дългите тротоари, пътуващ с влакове,
разчитащ на железопътните релси
или както днес подкарал по селски път,
който от въздуха би изглеждал също като змия,
виещ се през гъсти зелени гори.

Нито миг не бе даден
достатъчно обширен,
за да се забавя или свърна,
единствено време, достатъчно да запазя посоката,
надявайки се без надежда,
знаейки, както се провирах през мига,
че и двамата винаги сме били предопределени да се срещнем тук,
моята криволичеща линия, пресичаща нейната,
както на някаква неразгадаема диаграма,
разстлана върху обширна маса
под ослепителния блясък на висяща крушка -
неумолима диаграма,
милион едва забележими червени линии,
образуващи милиони миниатюрни квадратчета.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009