ЛУНА

web | Пикник, светкавица

Тази вечер е пълнолуние,
илюстрация за неподвързани ноти,
картина на Матю Арнолд,
проблясваща върху Ламанша
или дух над димящото бойно поле
в една от историческите пиеси.

Това е пълнолунието, каквото е било
в онази поема на Колридж,
където носи на ръце едногодишния си син
в градината зад селската си къща
и обръща лицето на бебето към небето
да види за пръв път
по-светлата другарка на земята,
нещо изумително, за да накара плача му да отслабне.

И ако искате да последвате този пример,
тази нощ ще бъде нощта
да изведете навън някое малко създание
и да го представите на луната.

И ако в къщата ви няма дете,
винаги можете да поберете в ръцете си
спящото във вас пеленаче,
както тази нощ аз направих,
да го изведете навън,
отпуснало се изцяло в дрипавото си одеало,
уверени, че прикрепяте склонената му главица
с дланта на ръката си.

И докато вятърът разбърква крушовите дървета
в ъгъла на градината,
а стъмнените рози се поклащат срещу каменната ограда,
можете да го извъртите на рамото си
и да обикаляте в кръг по поляната,
пияни от светлина.
Можете да го вдигнете към небето,
очите ви, широко разтворени, почти като неговите,
както луната се изкачва високо в нощта.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009