КЪЩАТА ПРЕЗ НОЩТА

web | Пикник, светкавица

Всеки ден тялото се труди по полетата на света,
поправяйки каменна ограда
или размахвайки сърп през избуялата трева -
градската трева, тревата на парите -
и всяка нощ тялото се сгушва в себе си
и се вслушва в приглушените камбани на съня.

Но сърцето е неуморимо и се надига
от тялото по средата на нощта,
изоставя трапецовидната спалня
с нейните дебели, безцветни стени,
за да поседи самичко на кухненската маса
и да си затопли мляко в паничка.

Умът става също, облича халат
и слиза на долния етаж, запалва цигара
и отваря книга върху машиностроенето.
Дори съвестта се надига
и броди в тъмното от стая в стая
побягвайки от всяко огледало като непозната риба.

А душата е горе на покрива
с нощница, разкрачила се на билото,
припявайки си песничка за яростта на морето,
докато първата розовееща ивица се появи на небето.
Тогава всички те ще се завърнат в спящото тяло
по начина, по който ято птици обратно по дървото накацва,

обобщаващи дневните си дебати,
разговарящи една с друга или със себе си
дори през дългите горещи следобеди.
Ето защо тялото - тази къща на гласовете -
понякога оставя металните си клещи, иглата или писалката си,
за да се взре в далечината,

да се заслуша във всичките си имена, които са призовани,
преди отново да се приведе към труда си.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009