ЕГИПЕТ

web | Пикник, светкавица

Сам под бляскавите саби на слънчевите лъчи,
сам под звездите
и нямащ какво да правя освен да обикалям пирамидите

или да се разхождам под носа на сфинкса,
спиращ понякога, за да се вслушам
в звука на камъка, притискащ камъка.

На сутринта си слагам приличната на лодка шапка
и навлизам в пазарния площад,
но към обяд отново съм си вкъщи, лежащ на плоча,

четящ някакъв йероглиф
или упражняващ се изправен пред огледало,
движейки ръцете си назад и напред.

Понякога в коридора се появява котка -
малката й камбанка възвестява смъртта на всички ни -
свеждам глава като останалите,

знаейки, че има отровна змия
за всяка надигаща се леко гръд,
шишенце отрова за всяко вслушващо се ухо.

Няма значение, че по улиците
никоя жена не си прави труда да ме погледне
с нейните огромни, изрисувани като риба очи.

Когато кръстосам за последен път
ръце на гръдния си кош
и насоча обувките си към небето,

ще лежа на дъното на пустинята
хиляди години.
Ще чакам, докато млада археоложка

се появи да копае за мен,
развие кожената топка на главата ми
и почисти пясъка от лицето ми с нейната фина четчица.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009