МЪЧЕНИЦИТЕ

web

"Кръвта на мъчениците е семе".
                                      Тертулиан

И ето, шестват в дългата галерия.
В тържествен строй от двете им страни
с пламтящи факли войните на кесаря
стояха и димящи светлини
се мятаха в уплаха връз потона.
От дъното на залата с корона,
обсипана със капчици рубин,
ги чакаше самият Константин
сред сонма на велможите върховни.
Те крачеха - епископи църковни,
велики търкуватели, отци:
с тояги вместо жезли, без венци,
в наметки груби и с лица сурови -
белязани от бич или окови.
Един с око избодено, друг с крак
пребит и куц, а друг с ръка саката -
величествено шестваха в палата,
възкръснали из яростния мрак
на скверните езически гонения.
Войниците на кесаря, онез,
които са ги секли вчера,
                                              днес
им светеха и викаха хваления.
Приветсваше ги радостният цар,
въздаваше им чест като на властници
и факлите със кървави отблясъци
танцуваха по техните лица.
А статуите в здрачната претория
изтръпнаха и с образ блед от страх,
в червена тога мрачната история
покорно се отдръпваше пред тях.

© Радко Радков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2009, № 2 (111)

Други публикации:
Византийски запеви. София: Народна младеж, 1978.