ВРЕМЕ ЗА ПЕСЕН

web

"Всичко си има време,
време има за всяка работа под небето:
време да се родиш, и време да умреш..."
                                    Еклесиаст

Дошло е време да се разплатим -
със себе си. За всичко. До петаче.
Животът се изнизва като дим.
Живот ли беше, или пък задача?
Градих, тъй както мога - слепешком.
Със счупени игли съшивах ризи.
Сега в прозорците на моя дом
понякога и зимно слънце влиза.
Лекувах рани с песни и треви -
а раните все по-дълбоки зеят.
Една внезапна болка ме преви,
а аз си мислех - вечно ще живея…
Обичах, както мога - доживот.
Не ми остана време за омраза.
Мълчах години - с този тъжен ход
копнеех тишината да опазя.
Вървях по пътища без пътен знак,
с ожулени нозе заспивах нощем.
Насън летях към неизвестен бряг,
сега се питам - има ли го още?
Говорех, както мисля. Оцелях.
Все исках нещо истинско да кажа.
Простете ми, ако това е грях.
И забравете - ако е неважно.
И търсих до безкрайност светлина,
намирах време и да губя. Страдах.
Събирах камъни, но на война
не тръгнах никога. Не ми допада.
Пилеех чувства, а пък за кураж
не знам дали съм скътала и шепа.
По-лек ще е последният багаж,
ако превърна спомените в пепел.

Дошло е време думи да редим -
за песен и за плач, или за двете.
А после? После пак ще продължим.
Нали и после слънцето ще свети?

© Петранка Божкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.08.2008. № 8 (105)