СПИРАЛАТА НА ЖИВОТА

web

Като морски вълни
към далечния син хоризонт,
от живота безшумно си тръгват
безброй познати.
Шепа редници тихи
на житейския гибелен фронт,
те пресичат чертата небесна.
И остават оттатък...
Те не пишат писма.
И не пращат за себе си вест.
Даже някак случайно,
че вече ги няма, разбирам.
Само старите снимки
в некролога на някой адрес
телеграфно ме стряскат.
И сякаш дъхът ми спира...
Гледам старите снимки,
мълчаливо се питам: "Защо?"
Как така, без сбогуване,
към другия свят са поели?
Но сърцето ми шепне:
"Няма график във този живот
за последния път -
към небесната звездна постеля..."
В някой ден неочакван
с уморени от грижи очи,
стар приятел случайно
ще спре удивен на паважа.
Той пред моята снимка
изненадан ще помълчи.

Аз отгоре ще знам,
че е искал "Здравей!" да ми каже.

© Петранка Божкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.08.2008. № 8 (105)