ПРЕДГОВОР КЪМ КНИГАТА НА ЖИВОТА

web

На масата - хляб и вино.
И една непрочетена книга.
Небето прелива в синьо,
а светлото все не достига.
Един невидим художник
разпъва щедра палитра.
Денят се свива тревожно
и сипва прах над боите.
Върху рисунката цветна
потичат реки във сиво.
Някакъв глас ми шепне:
"Побързай, мигът си отива!"
Трябва да има граници
в пустинята на сърцето -
бяла е всяка страница
от книгата непрочетена.
Колко живота ще минат,
докато просто се сетим
да "сипнем" в чашите вино,
да сгреем хляба в ръцете си?
Ако виното прелее
и взриви кръвта ни гореща,
то ще е знак, че живеем,
защото се случва нещо...
Нека се счупят чашите!
(В сметката ще ги допишем.)
Има ли нещо по-страшно
от сиви мисли в излишък?
Книгата чака разтворена,
пълна с живот и тайни.

Време е през прозореца
да влезе слънце в стаята!

© Петранка Божкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.08.2008. № 8 (105)