Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЦВЕТЯТА НА МАМА

web

Две босоноги хлапета се гонят със смях
по стария път, побелял от безумно очакване.
Премаляла от завист, мечтая да хукна след тях,
ала нещо ме спира. Спомен ме вика отнякъде...
"Да поливаш цветята!" - чувам строгия глас на мама.
Тя припряно догонва група жени към полето.
Аз щурея безгрижно по пътя - насищане нямам,
и забравям заръката майчина, всички нейни съвети.
Вечер мама се връща, превита от умора безкрайна.
Аз треперя от страх, а пък тя се усмихва красиво.
Все си мислех тогава, че сигурно някаква тайна
знае скрито от мен. Но се чувствах така щастлива!
Всеки ден ми заръчваше мама
                                                да поливам цветята.
Всеки ден аз по прашните улици
                                                летях като хала.
Не усетих тогава кога си е тръгнало лятото
и кога съм пораснала, а пък мама - съвсем остаряла.
Гледам стария път и смирено се питам къде са
тези слънчеви летни цветя, по-красиви от песен?
Те навярно са още във двора на моето детство
И ме чакат да ида при тях. Но вече е есен...

 

 

© Петранка Божкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.08.2008. № 8 (105)