ИЗЛОЖБА НА СТЕФКА ГЕОРГИЕВА В ГАЛЕРИЯ "ЮКА", ВАРНА

Мая Манолова

web

В края на 2008 г. в галерия „Юка” във Варна бе открита третата поред самостоятелна изложба на младата авторка Стефка Георгиева. Експозицията, ситуирана „на фона” на пъстра мозайка от разноцветни геометрични квадрати, съвместява непознати творби, както и две творби, представяни единствено пред софийска публика. Селекцията залага еднакво убедително както на интимните преживявания, въплътени в заиграването с традиционния език на рисунката, така и на постигането на универсални значения, посредством вплитането на постиндустриални отпадъци в тъканта на древни образи. Получената и желана от авторката еклектика преповтаря на структурно и сюжетно равнище конструкцията на самите творби и затвърждава по категоричен начин своето единно и цялостно присъствие в галерийното пространство.

Рисунките на Стефка Георгиева не са представяни пред публика до настоящия момент, но смелостта и зрелостта, която заявяват, изисква специално внимание. Човешката фигура е превърната в символ, знак, носител на мощен еротичен заряд, а смелите ракурси и дръзките сцени кореспондират адекватно със стихийността и динамиката на рисунъка. Линията кръжи, подминава, заобикаля, маркира, огражда представата, усещането, наситеността на емоцията. Тя е превърната в активно начало и движение, превърната е в живот.

За разлика от интимния, кавалетен характер на рисунките, представените две монуметални пластики набелязват едва малка част от разработваната напоследък от авторката тема за копирането на древни образци. Осъзнавайки, че „вечността” на творбата се състои в нейното многократно препрочитане, авторката се насочва към ново авторско моделиране и префигурации на художествени образи, превърнали се с времето в архетипи или „образи на колективното несъзнавано”. Тези изображения са универсални и лежат в основата на общочовешката символика, митологичните разкази, вълшебните приказки и художествените произведения по цял свят.

Стефка Георгиева - галерия "Юка", Варна, 2008 (1)

Оригиналната творба, представена в експозицията и под формата на макет, е с размери 400/ 500/ 180 см. Съставена е от три конструктивно-композиционни елемента и е импровизация по миниатюра от Раджастан, датирана към края на XVIII век. В центъра на тримерния обект, изработен от пластмасови пластини в мозаечна техника, е ситуирана седящата фигура на индийската богиня Кали, която държи в дясната си ръка меч, с който е извършено жертвоприношение, а в лявата - блюдо, на което е поставена собствената й глава. От двете й страни са изобразени двете фигури на нейните прислужници - Варнини и Дакини.

Творбата отразява едно от превъплъщенията на богинята Кали, представляващо древна митична форма, известна като Шинамаста или „себеотрицателната йогини”. Тя отсича собствената си глава, която символизира нейната същност. Три потока кръв - енергията на живота, бликват от шията й. Два от тях се поглъщат от Варнини и Дакини, а тя самата пие от третия поток. Трите потока символизират трите основни движения на живота - сътворяването, запазването и разрушаването.

Стефка Георгиева - галерия "Юка", Варна, 2008 (1)

Традиционно главата символизира пламенността на активния принцип, проявения дух спрямо тялото, което е проява на материята. Главата е микрокосмос и със сферичната си форма напомня на Вселената. В главата са съсредоточени всички мисловни процеси и духовни изживявания на Аз-а. В този смисъл отделянето на собствена глава, дух от тяло, идея от материя, е акт на откъсване от нечестивото, понякога и от самия себе си и целенасочено отдаване в израз на подчинение, преклонение, покаяние и любов.

Персонажът, който авторката интерпретира във втората си пластика, е събирателен образ на Богинята майка, която има паралел в почти всички древни култури. В дохристиянската епоха тя е източник на плодородие и изобилие, пазителка на раждането, традиционно свързвана с лунния цикъл. Примерите в различните култури отново са безброй - Гея, Рея, Хера, Деметра, Изида, Астарта и др.

Основната фигура на Богинята майка е подсилена от хералдически разположени от двете й страни същества, наподобяващи котки, докато в краката й е седнало синьо антропоморфно божество в падмасана или поза „лотос”. Състоянието на малката фигура издава задълбочен размисъл, докато най-нематериалният и най-чистият цвят в природата подсилва силата на заложените значения. Според теорията на Кандински „движението на синьото е едновременно отдалечаване от човека, както и движение насочено към собствения му център” (Шевалие 2005: 363).

Стефка Георгиева - галерия "Юка", Варна, 2008 (3)

От видяното можем да обобщим, че през последните няколко години Стефка Георгиева разработва персонажи и теми, свързани категорично с женското начало, което ги прави подчертано актуални, постмодерни и свързани с проблемите на феминизма. Авторката разработва различни превъплъщения на жената майка като олицетворяваща целокупността на възможностите, съдържащи се в ембрионалното състояние на същестуващото.

Посредством пре-откриването и пре-прочитането на отпадъчни, ненужни елементи, заети от съвременния постиндустриален живот, еднакво убедително и в двете творби се повдигат и важни екологични проблеми. Оттук в-граждането, в-плитането, пре-раждането в ново тяло може да бъде тълкувано като ре-циклиране в нова пост-индустриална епоха.

Подборът на женски антропоморфни фигури е силно аргументиран и от самата тъкан на творбите, която е „изплетена” в буквален и преносен смисъл от огромно количество селектирани и обработвани полиетиленови материи и пластмасови пластини, напомняйки за речника на новия реализъм от 50^-те и арте повера от 60^-те години на отминалия XX век. Повърхностите са композирани от разнородни по вид, форма и големина „атоми” и напомнят със строежа си структурата на весела артистична молекула, каквато е и самата авторка.

БЕЛЕЖКИ

Шевалие 1995: Шевалие, Жан, Геербрант, Ален. Речник на символите. Митове, сънища, обичаи, ритуали, форми, фигури, цветове, числа и др. Том II. София, 1995.

Юнг 2000: Юнг К. Г. Архетиповете на колективното несъзнавано. София, 2000.

© Мая Манолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.01.2009, № 1 (110)