Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪПРОСИ КЪМ ВЕЖДИ РАШИДОВ

Мирослава Кортенска

web

Защо на един талантлив художник в България му трябва да влезе във властта?

Явно този казус занимава и самия Вежди, който е автор на публицистичната книга „Изкуство и власт”, който има опит като общински съветник, сега е избран за депутат и вече е посочен за министър на културата. Явно политиката е продължение за властването на една силна личност като Вежди Рашидов. Медийното влияние и наградите не му стигат, дори награда като орден „Стара планина”, който му връчи президентът Първанов.

Може би защото Вежди Рашидов е от кръга интелектуалци, които несменяемо отъждествяват културата със себе си и се възприемат като олимпийци, тук сред нас. Освен това Рашидов сам признава, че два пъти в последните 20 години е канен за министър на културата. Сякаш това е някаква роля, която той може да играе по всяко време. Но и културата, и времето се менят. А нашите авторитети са си същите. Това е доста абсурдно. От времето на соца по инерция се дъвчат едни и същи лица, закрепени в кръга на гениите, здраво прегърнати от медиите. Тук се появява един неудобен подвъпрос за бъдещия министър на културата: Каква промяна ще наложи той и как ще се разграничи от доскорошния си кръг? Да не изреждам поименно, знаете я до болка тази културна гарнитура на всяка власт - вечните таланти и ментори. Как ще пропусне да даде награда на Левчев или как ще поиска сметка на семейния клан Милушев-Манева, или как ще разбие театралната мафия на Азарян? Като знаем характера на Вежди, той не се отрича от приятелите си, на никаква цена. А къде тогава ще отиде обещаният ход за промяна, за ревизия на досегашните несправедливости и най-вече как ще реализара модерната политика в културата? И от кого? Защото с мисленето на този кръг се свързва представата, че човекът на изкуството трябва да е по-близо до властта, защото той може да просъществува само на държавната ясла. Една представа на соца. И съм сигурна, че като министър Рашидов ще запази своя кръг необезпокояван на тази ясла.

И може да се окаже така, че обграден от медиен комфорт, тихо и спокойно новият министър ще си кара мандата със своите верни и стари приятели... От друга страна, той ще трябва да се сработи и с амбициите на напористите привърженици на ГЕРБ в сферата на културата като Христо Мутафчиев например, а също и с рояка учителки, на които е поверена столичната култура. Неподражаем екип се очертава в Министерството на културата.

Тук има и още един факт. Кръгът на Вежди, и той самият, от началото на демокрацията тича и по друга писта. Новото време ги направи още по-устойчиви, тъй като именно те се наложиха и като любимци на новобогаташите ни. Всички от този кръг са заможни, с топли връзки с дебелите портфейли, за тях парите не са проблем. Публично Вежди не е крил дружбата си с Илия Павлов и прозвището „мултак” не го обиждаше. През годините на прехода той пътува, прави изложби в чужбина и до днес живее по стандартите на тези с дебелите пури. Така постепенно и той започна да пуши като тях... Той е скулптор с европейска слава, както сам твърди, и това на фона на един провинциален и доста обеднял културен пейзаж, без висока култура и доминанта на чалгата. Това последното е опит да цитирам бъдещия министър на културата. И така - как егоцентрик като Вежди Рашидов ще стане баща на българската култура, която има сериозни проблеми? Кои ще бъдат в неговия екип на обещаваната промяна?

Има и още нещо. Колкото и днес това да е странно, Вежди беше ценен в средите на ДПС. В 38-мия Парламент Лютви Местан пледираше разпалено за Вежди Рашидов в Комисията по култура и медии, като го предлагаше за член на тогавашния СЕМ. Предложението не беше прието, Вежди не получи от своите - ДПС, пост в престижна държавна институция. Тук някъде амбициите на Рашидов явно са се сблъскали с преценките на Доган и с категоричното отхвърляне на Костов.

И така се появи най-важният щрих от портрета на Рашидов, неговото бунтарство, противопоставянето му на Доган и ДПС. Като етнически турчин, с майчин език - турски, който той твърди, че владее по-добре от лидерите на ДПС, едно такова противопоставяне го сложи в категорията на личностите, към които има висок обществен интерес. Сега, след като именно Рашидов спечели мандат в Кърджали и показа, че феодалното стопанство на ДПС може да бъде нарушено, ще се разбере характерът на разобличителната страст на Рашидов. Защото след разкритията, които Вежди направи за изолацията и страха на хората от своя избирателен регион, битката едва започва. Ако това е неговата битка, то той е сбъркал в желанието си да става министър на културата. Защото спасяването на неговите избиратели от Кърджали, както и от други смесени райони, е мисия и дано Вежди разбере това. Ако просто всичко е една амбиция, не си струва да го коментираме.

И накрая за комплексите на всички нас, с майчин език - български. Ние пък си имаме наш кръст! Защо не кажем ясно, че културата е особено важна и представителна сфера за характера, етноса и вярата ни? Че в Европа ще се приобщим именно ако напреднем културно, цивилизационно. Ако покажем кои сме и какво можем. Защото колкото повече мълчим, толкова по-взривоопасно ще става!

Засега тези и други въпроси остават без отговор!

 

 

© Мирослава Кортенска
=============================

© Електронно списание LiterNet, 29.07.2009, № 7 (116)