Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"ВЪЗРОЖДЕНСКОТО" ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

Към средата на 19-то столетие кърджалийството в пределите на Отоманската империя е отшумяло, ала разбойничеството по пътищата си остава печален факт. И периодиката от споменатия исторически момент е пълна със съобщения за грабежи над невинни пътници, с имената на разбойнически главатари, със стойността на ограбеното в стоки и грошове. Сред тия съобщения по-скромно като обем, но не и като място, заемат информациите за морското разойничество - пиратството, наричано тук-там и "пиратерия". То съвсем не е привилегия на изповядващите исляма и включва и християни - гърци, а защо не и българи: всъщност представители на разни етноси и религии, обединени от стремежа за плячка и лесен живот по критериите на отминалите за нас век и половина.

За черноморското пиратство е писано и тук не ще се спираме, както върху ранносредновековната му история (с рода Кривич, несъмнено български, при Созопол, с нападенията върху генуезки и венециански кораби по нашето крайбрежие, с останалия като факт набег върху Маврокастро, днес Белгород Днепровский - по данни на Божидар Димитров и т.н...), така и върху по-късните лазове. Ще ни се, достигайки постепенно до малък коментар върху първия преведен на български език кодекс за търговско мореплаване, да очертаем ситуацията по част от водната повърхност на империята с безопасното пътуване на разните по предназначение съдове, подготовката на кадри и други моменти от поминъка по море. Работата е там, че безопасността е твърде условно понятие, както се уверяваме от текстовете на възрожденската преса: "От остров Самос беше излязал един злодеяц Георгия Негро називаемий - подхваща "Цариградский вестник" от 29 септември" 1851, г. В, число 54 - който много пути ходи по морско разбойничество, причини много злини, много пути ся улови, судися и отбягна от Елленските судилища; найпосле заминалата година излезе пак на лова си, заедно с 12-15 подобни нему другари в един разбойнически каик (трата), наполни бялото море с злодейства, нападаше на корабли, на крайморски села, гдето намереше без запаси, убираше, паляше, горяше толкос елленски и Европейски гимии особито отрядени верху него, гонахаго; но неможиха да го турят на рука, наипосле неможи да отбегне суда Божий и царските непобедими оружия".

Това възмездие обаче не стряска достойните последователи на пирата, а и природата не търпи празните пространства. Затова на 20 октомври, г. В, число 57 същият вестник печата продължение на историята: "Но от писма Самоский известява са как щом ся погуби разбойника Негро, един негов другар, именем Хрусос, който малко преди да ся удари Негро от самоските воини бе ся скарал с него, и отделил, сега сос 13 другари излезе по разбоинство с голямо суровство, и зверовидност, и наполни от страх морешествие то: защото, които злощастно му паднат в руце, не им оставя жива душа. Но спроти строгите мери, които ся держат от правителството по ония, и той ще си намери заплата на злината". Приблизително пак по същото време, ала в друг район, се разиграват събития, напомнящи много страници от роман за корсари: "От Солон пишат на 3 Юлия. - На 1-ий текущаго приехми в градът си печалната новина, че едно содружество от 150 мореразбойници, разделено на две части в две трати (каици), излезе между Св. Мама и Урмила, и хвати един торговский керван, сочинаем от 150 мужия, които отхождаха на панагиря Урмила... Разбойниците, като зеха всичката стока на кервана, и 50 хил. гроша пари, и убиха едного турчина и едного циганина... отидоха си с обира. Тука ищат да уверят че началника на тия разбойници е един Белензов син".

Могат да се изнесат още факти за морското разбойничество, заклеймяването му, отрицанието му, но и приведените дотук красноречиво потвърждават неговата жизненост, материална привлекателност и относителна гаранция за избягване на възмездието от страна на властите. Не бива обаче да оставаме с впечатлението, че морското законодателство липсва. Епохата, за която става дума, се "събужда" за деятелност, а мореплаването е канализирано в разни посоки. Отпечатват се редица известия за пристигащи и заминаващи кораби и закъде се отправят. Долавя се конкуренцията между местните и чуждестранните параходни компании. Налице е карантината с нужните указания колко морският съд ще стои под карантина, през това време какъв флаг да е издигнал на мачтата си и пр. Въвеждат се правила срещу контрабандата и документната измама под обобщеното заглавие "Мери за ограничение на скрито торговството, в Турско": "Двадесат и четири часа подир престанието на корабля в Турско престанище, да ся удолжава капетанина да дава описание за всичкий си товар, ако е чужд на свой консул, ако ли Отоманский подданик, на определений за това Отоманский чиновник, еще да дава и расписа на оний стоки, които е определен да извади на друго Отоманско престанище (лиман)... Всякий капетанин, който даде лъжовен распис ще ся подлага под пеня, сир. ще плаща десятогубо гюмрюкя на неизвестената стока, освен ако ся случи неволно погрешение (ялниш); но това погрешение требва да ся исправа между 24 подир преданието на расписа и да ся доказва как наистина е ялнашлък..."

Добавяме, че не са пропуснати и необходимите кадри за доброто функциониране на морската и портовата политика в империята чрез възпитаниците на морското училище на остров Халки и други нововъведения. И е ясно, че всичко това, целият комплекс от мерки, е адресиран именно до всички, имащи досег със стихията - търговски, навигационен, правен, разбойнически. Той привлича вниманието и на Анастас Гранитски, който подарява на сънародниците си първия за историята ни морски кодекс. Документът вижда бял свят през 1858 г. в Цариград, в превод от турски език - "Тръговско ръководство за тръгувание, промишленост, мореплавание и за тръговски делания" с подзаглавие-указание: "Собствено пак за веществото на тръговията. За състоянието на тръговията, на земледелието и на промишлеността в Европейските държави". Ще се спрем главно върху раздела в глава трета на книгата, обстойно наречен "За мореплавание въобще. За притежатели на корабли. За корабленачалници (капетани). За корабленици. За морска измама. За морско разбойничество". Цялата трета глава е подробно въвеждане на българина в търговското мореплаване - нещо, изглеждащо почти невероятно за отдалечената от нас 1858 г. и толкова по-ценно, защото е професионално поднесено: разбира се, пак за онова време и за характерната му мореходна терминология. По редовете са общите познания за корабите и за корабните тонажи, кой има право да бъде капитан и помощник-капитан, какви са задълженията на моряците, какви - на корабособствениците и какви са въобще задълженията на упражняващите занаята "търговско мореплаване" към държавата. Тук са включени и морските знаци на учтивост: "Всяка корабль трябва да носи хоругвата (пантиерата) си от народа, комуто принадлежи и да я тегли горе на стлъпа си когато влазя в някое пристанище, или когато излазя из него, когато срещне някоя военна корабль и във всичките други знаменити случаи през нейното пътувание". Не са подминати и правилата за управление на морските търговски съдове, маневрите в обсега на пристанищата и отговорностите в случай на авария. В алинея 56, на един наш най-пръв, макар и преводен наръчник по маневриране, встъплението просто не подлежи на коментар по силата на професионализма си: "Едно изрядно благоразумие и внимание трябва да има корабленикъ-т в управление на корабл-т през пътувание-то; нему ся поверява оттръвавание-то на корабл-т и живот-тъ на ония, кои-то са в него", след което в тринадесет категорични правила се вменява на моряците как се влиза в "мъчно" пристанище, кой влиза пръв и кой изчаква, как се излиза от порта, как два съда се предпазват от взаимен сблъсък, а още - че малкият кораб изчаква по-големия, че при тръгване нощно време капитанът трябва да внимава да не връхлети върху други кораби и че когато си на котва (ковк), едновременно трябва да имаш и знак за това. Не на последно място е и нравственият дълг, също отбелязан тук: да се помага на бедстващите в морето и за необходимостта от строга дисциплина сред екипажа... "Колкото за коварни и подделни (калпави) кораблекрушения, за самовластни продавания на корабли, за отзятия и изпорчения на товари и за морското разбойничество и проч., препоръчва ся на корабленачалниците да прочетат с внимание предписанията върху морската измама и върху морското разбойничество... като им правим забележение, че ако неколцина злонравни убягнаха строгостта на законите, не можиха да убягнат... умразата на тръговците..." Именно разделът за морската измама и за пиратството е най-любопитен в задълбочеността на разглежданата материя. По редовете е предвиден всеки ход, който би позволил кражба на чужди товари, продажба на морския съд, непринадлежащ на капитана, евентуалните нарочни повреди, причиняването на загуби спрямо търговците, аварии по невнимание, застрашаване живота на пътниците и т.н. От налаганите наказания, образно казано, лъха студ. При преднамерено корабокрушение се полага смърт, а в по-леките лъкатушения от догмите на Морския кодекс - временни окови, глоби от по 1000 драхми, тъмница и други мили изненади. Наказания се предвиждат и за "пасажирите", уличени в съучастничество - те също започват със смъртта. А на морското разбойничество, "пиратерията", и в онази кръвопролитна епоха се гледа, както споменахме и по-горе, като на крайно осъдително занимание. Смъртта ще застигне "ония морски разбойници, които са убили, ранили смъртоносно, мъчили, положили в явна опасност на живота, или с насилствие, което употребили срещу някого, докарали му изумление или телесна болест, вярно или вероятно неизцеляеми". Отново дрънчат пранги за по-леките деяния на морските палавници: къде за цял живот, къде с вероятност отново все пак да бъдат пуснати сред хрисимите люде. Наказания ще получат още както съучастниците, така и държавните сановници, допуснали по някакъв начин общение с пиратството.

Според закон от 1845 г., този актуален тук-там из клаузите си Морски кодекс доказва нещо много съществено. Той дава още изключително ценна информация за паричните единици в цивилизования свят на столетието си, за мерките и теглилките там, за имената на по-големите търговски центрове, за стоките от различно естество и къде могат да се намерят срещу разумна цена. Всъщност преводното дело на Ат. Гранитски е наръчник за търговско мореплаване "от игла до конец". Забравен днес, разбира се. Той подсказва и още нещо, което може би си внушавам без основание? Че нашенецът май е бил склонен и в морето, както десетилетия по-рано, в кърджалийските дружини, да получи с оръжие в ръката туй, що не е негово и не му се полага даром. И овреме е бил предупреден да седи мирен, защото последствията са доста неприятни. Доколко той се е вслушал в мъдрите слова на закона, от позицията на времето анкета не можем да направим. Май че така е по-добре... Но, оставяйки емоцията на заден план, е логично да се запитаме: "Защо в тази толкова подробна за времето си търговска енциклопедия Гранитски вписва и раздела за търговското корабоплаване? Кому е бил нужен той?" Отговорът е повече от реторичен и е изведен в уводната част заедно с кратка история на корабоплаването в Тир, Финикия, Елада... Италия, Англия, Холандия и пр. С разказ за откъсването на човека от каботажа до великите географски открития. За да научи търговецът от Българско, че "Мореплавание-то свръзува днес най-отдалечени-ти дръжави и е един от най-неисчръпаеми-ти источници за обогатяние; море-то вече стана най-действителний път за тръговци-ти и най-економическо-то средство, зачто-то сама-та природа погрижилася е да направи за человека тоя велик прокоп..." И нашият преводач, бидейки полезен на сънародниците си, след "Диплографията" на братя Караминкови от 1850 г. със своето ръководство ги приканва да осъзнаят както необходимостта да поставят икономическите си начинания на доказалата се във времето синя логистика... така и правото да избегнат чуждото посредничество. В превоза на стоките. В собствен избор в коя посока ще ги отправят. Кога ще тръгнат и защо. Иначе казано, да станат и корабособственици, без да гледат с недоверие морето. Десетилетие по-късно за същото ще ратува Петко Славейков, а възрожденската преса ще отделя място за съвсем делови съобщения от борси, пристанища, отплавали и пристигащи кораби и с какъв товар на борда. Всичко това - в полза на ония, за които морето се е превърнало в необходим делник. На финала ще споменем само, че "Тръговското ръководство..." на Анастас Гранитски е посветено на "блъгарски-ти младежи... в надежди на добри успехи". Затова, ако някой твърди, че българското Възраждане не е и българско морско Възраждане, той просто не познава нашето, българското Възраждане.

 

 

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Мери за ограничение на скрито торговството, в Турско. // Цариградски вестник, г. В, № 77, 9 март 1852.

От остров Самос беше излязал един злодеяц Георгия Негро називаемий. // Цариградски вестник, г. В, № 54, 29 септ. 1851.

 

 

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009