Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

С този откъслек от вестник "Зорница" за 1877 г. се връщаме към описанията на подводните оръжия в нашия възрожденски печат така, както са преведени и прокоментирани в отдалечения вече XIX в. Поводите за това надникване в прашните страници са два. Преди всичко фактът, че подобни тогава новости са занимавали ума и са привличали интереса на български издатели-газетари. И още: поднасянето им на читающата публика е в исторически период, вменяван ни само като народно съзряване и време на политически кипеж. На революционни трусове и пр., изместващи всичко излишно пред необходимостта от национална независимост.

Но още в 1859 г. "Цариградски вестник", в преводния от "Таймс" и побългарен "Подводен един кораблъ" става дума, че "изобретателят обящава ся, с помощта на корабл-ат си, да закачи на един кораблъ чрез електрически един тел, една крина с барут и други подобни, и после да запали подводний-ат тойзи фишек без да ся бои; нападателят отдаличава ся в голяма глубина и чека без страх избухнованието кораблъ-ат". Като любопитното допълнение по редовете е споменато електричеството, чрез което и крината "избухнова", и възрожденският чичо научава за някои от приложенията му.

И в редица следващи публикации ще става дума за подводни оръжия, като в почти всички действията им ще бъдат невъзможни без електричеството. Иначе пак "Зорница" стига до извода, щото "разни-те сили следват и до сега да изнамират подморски машини с които да погубват кораби-те на неприятели-те си". Въоръжени вече... с торпиди, описани пространно, популярно и с несъмнено разбиране на превода, който се предлага за тези чудеса. А те са "военни оръдия, които действуват под вода-та, и с които могат да ся съсипват кораби; те могат да ся нарекат подводни подкопи (лагами). Тези оръдия не са твърде ново изобретение. В всички-те войни през последни-те сто години торпиди са ся употреблявали под един или под друг вид. Първо-то важно следствие произведено чрез торпиди биде през Американска-та война, 1861-1865, когато с тях Южни-те съсипаха на Северни-те двадесет и четири кораби, от които единадесет бяха броняни".

С това описание възрожденският читател смело може да пристъпи към конкретните факти около торпидите и техническите подробности, свързани с ползването им тогава: напр. в статиите "Торпиди", "Електричеството и войната" и пр. Те предлагат набор от знания какви биват по предназначението си наричаните по-късно торпеда: отбранителни и нападателни. Какви са като форма. Едните - бъчви от метал, пълни с памучен барут, иначе gun cotton и, поставени на входа на пристанището, скрити под водната повърхност, унищожават неприятелските кораби. "Друг вид... ся наричат рибо-образни и са най-опасни-те от тойзи род разрушителни оръдия. Те плуват по-бързо от кой-да-е параплув, могат да ся провождат под вода-та през 1500 лактие разстояние, и да ся оправят толкоз точно колкото едно топно гюле. Ако ся оправят чрез електрически телове, както става понякога, те могат да унищожят всички-те старания на неприятель-т за да избегне от тях. Тези торпиди са от 6 до 8 лактие дълги. Най-големи-те от тях съдържат 70 или 80 оки памучен барут, една малка машина и притиснат въздух за да движи машина-та която кара торпида-та. Тази машинка тежи около 15 оки, но сила-та й е равна с сила-та на 40 конйе".

Факт е, че преводачите-побългарители не се ограничават само със сухо описание на новото оръжие. Те разширяват тематичния обхват към начините на използването му както чрез статично очакване на обречения съд, така с преследване на кораби с Харвееви торпиди, теглени от бързо параплувче. Отделни европейските страни създават "особни", много бързи параплувчета, с които торпидите "ся турят под неприятелски кораби чрез една дълга греда, която ся простира напред от параплувче-то и ся подпалят чрез ударъ-т от прикосновение-то... Тези малки вапорчета ако не сполучят да съсипят корабъ-т, те побягват надире, и въобще избягват безвредно". Ако нашенецът от време оно е практичен, ще стигне до края на четивото и ще узнае колко струват въпросните парапловчета: от 3 до 5 хиляди английски лири. И, търсейки адреналин и силни усещания, може да потопи неприятелски нему кораб на стойност половин милион като се бръкне за торпиди между 25 до 500 лири. Всеки според възможностите си, естествено.

Немалко място е отделено и за електрическите импулси, с които се задействат подводните заряди и от брега, и в морето. "Чрез електричество могат да ся осветляват нощя околности-те на пристанища тъй щото да може да ся виждат неприятелски параплуви, ако би такива да ся приближават към пристанища-та". Споменава се за специални училища, в които възпитаниците се обучават специално за работа с торпиди. Нека направим уточнението, че в споменатите публикации не се прави разлика между мини и торпеда, независимо от явните разлики в описанията. Няма и как да се направи - тематичната материя е твърде нова дори за създателите си. Но по-важно е друго: нашенската осведоменост, далеч надхвърляща представите ни за "простите орачи и копачи" въобще и пак въобще: за изедници-чорбаджии, които се интересуват само от звъна на парата. Тези и други публикации доказват наличието на технически, морско и военноморско грамотна интелигенция. Която именно е основен читател на изнесените тук и аналогични други текстове... Изцяло осъзнаваща разностранните възможности в противоречивия човешки делник, днес спокоен, утре барутно задъхан. С тази интелигенция можем да се гордеем. Иначе торпидите биха останали самоцелни като четиво и фактология, заедно с познанията за Суецкия канал, за нови, по-кратки морски коридори, за пристанища, митници, тарифи, валутни курсове и пр. Биха останали, но не са. Останали са тогава, остават днес и в историята на българската журналистика. Тя продължава темата и след Освобождението. Месечното илюстровано списание "Светлина" от март 1891 г., в "Запазвание пристанищата чрез електрически торпили", съобщава: "Торпилата сега е толкова повече опасна, защото с усъвършенствуванието, което е добила чрез електричеството, тя може да се докара там, гдето трябва да избухне. Щом като едно пристанище е защитено от пълна торпилна система, то никоя флота неможе да го доближи". Към материала е приложена и схема на въпросната защита. Но по-важното е друго: че тук се поставя, макар не в прав текст, необходимостта от приравняване на българските пристанища, флот и териториално море със съвременните за началото на XX век стандарти. За неприкосновеността на синята ни територия, отвоювана на висока цена във времето. И поела вкуса на много моряшка кръв в бъдните десетилетия. Дали достойно помним тази цена? Неизвестно...

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Подводен един кораблъ. // Цариградски вестник, ІХ, № 415, 24. ян. 1859.

Разни-те сили следват и до сега да изнамират подморски машини... // Зорница, І, 16 юли 1876, част 29, с. 114.

Сборник "Изводи от вестник Зорница за 1877 год.". Цариград, 1881, с. 234-238; 429-432.

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009-2010