Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СУЕЦКИЯТ КАНАЛ И ВЪЗРОЖДЕНСКОТО НИ "ДА" ЗА НЕГО...

Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

Може би не ще бъде пресилено, ако кажем, че социално-психологическата ориентация и икономическите въжделения на нашенеца от XIX в., съотнесени към разните обществени пластове на рода български, се вплитат в пъстър калейдоскоп. Голяма част от предците ни неуморно и безропотно крачат след ралото и стадата така, както и техните предци. Други очакват политическа свобода... Една също немалка част пък открива личната неприкосновеност, независимо от трусовете в Османската империя, в икономическата си автономия. А тя може да оцелее само ако се развива в общата стопанска картина на съвремието. Какво имаме предвид?

Както сме твърдели и преди, просвещаваният в странство българин има критерии за житейска сравнимост в мащаби, сериозно надхвърлящи тези на общата народностна маса. Без да преразказваме историята, ще припомним навлизането на манифактурата, на международния търговски обмен и откриваните в европейските държави фирмени кантори. Не на последно място идва и осъзнаване ролята на морето като икономически катализатор за благоденствие, отдавна открит от гърци, турци, руси и т.н. Сега за синя територия започва борба и българинът...

Нейните първи стъпки са предимно информационни: съобщения за пристигащи и заминаващи кораби, за "кораблекрушения и морски злощастия", пиратски набези, доставени по вода стоки от чужбина, маневри на султанския флот. Но заедно с тази текуща информация във възрожденската преса се появяват и други текстове - едновременно любопитни и с по-интригуваща стойност: за най-големия в света по това време кораб "Левиатан", за опитите в Англия да се построи още по-голям, 9 хиляди тонен плавателен съд, при това от желязо (!)... За "Един Грек именен Христодул Р. Папазоглу, дал прошение на Н. В. Султана и просил дозволение да устрои кораб, който да може да плива без платна и без пара, според едно негово изобретение. Н. В. благоизволило да му ся даде това дозволение и Г-н Папазоглу му обещался да устрои до два месяци един малий кораб, който да послужи за доказателство". И т.н., и т.н. Следователно не е чудно, че в непрестанно разширяващия се "морски" кръгозор на икономическите ни водачи през Възраждането попада и темата за Суецкия канал.

Като фактологическа достоверност тя е отдавна проследена, описана и станала публично достояние така, както животът на Фердинанд Лесепс. И така, както самият Суецки канал през 21. век е неделима част от географския, търговско-морския, логистичния, туристическия профил на планетата. Тогава какво се опитваме да изнесем на преден план, вплетено във възрожденските страници, за Суец? Нека отговорим веднага: Приобщаването на българския мироглед към едно толкова значимо събитие, каквото е борбата за превръщане на канала от привидната утопия на инж. Лесепс във факт, който днес се приема за нещо естествено. Ала тогава?

Тогава информация, предистория и чувства намират място по страниците на нашите издания така: "Читателите знаят - откриваме в сп. "Български книжици" от февруари 1858, кн. ІІ - че още преди три години един французский капиталист Ферд. Лесепс е предложил на Висока-та Порта проект за да са проряже суезский-т прошеек, кой-то разделя Средиземно-то море от Чермно-то (Аравийско-то) и да отвори път за гемии-ти в Индийско-то море; Ако и да посрещна тоги той-зи проект силно противодяйствие от Английска-та страна, нъ Г. Лесепс не е оставил намерение-то си и не е изгубил надежда-та си, и като надви всички-ти препятствия и привлече одобрение-то от всички-ти Правителства, сега пак е дошел в Цариград да действова и той-зи път има надежда да сполучи желание-то си... Най яко-то доказателство за полза-та на това предприатие е общественно-то мнение на целий-т свят." Безспорно, ако съдим от изнесените редове, към него се присъединява и общественото мнение на водещата българска икономическа мисъл. Това мнение се подкрепя от редица още публикации, в които емоцията отстъпва на заден план в полза на общочовешкото, свързано с мореплаването, добруване. Става дума за рубрики от вече споменатото издание, озаглавени "Тръговский дневник", "Съвременна летопис", "Търговский и промишленний дневник" и пр.: "Нужно ли йе да доказвами - реторично пита анонимният наш списовател - че общий-т ентерес на чловечество-то тряба да стои по високо от частний-т ентерес на кого да йе чловяк или на кой да йе народ? Кораби-ти кои-то отхождат из Европа в Индия длъжни са да обикалят покрай Африка много хиляди мили и да теглят голями нужди и голями опасности и много от тях загиноват в път... За това колко да йе по длъг, по скъп, по тежък път през Суец, то тряба да ся предпочте само защо-то йе по безопасно за чловяческий-т живот. Нъ ако би той да йе и по къс и по легк и по верен и по прибиточен, то кой би ся замислил да одобри?"

Колкото повече осмисляме публикациите с адрес "Суецки канал", толкова увереността ни, че българските публицисти търсят общочовешки, наднационални категории, се затвърждава. Срещаме се с осъзнато доверие в логистиката, в ползата от съкратени във времето варианти на океанското и морското корабоплаване, на положителен прагматизъм към търговията по море. А, което е не по-малко важно от онзи незнаен момент, в който човешкият живот по море е добил стойност и право на защита в екстремални ситуации, "Български книжици" не отминават и безопасността му, която ще е доста по-гарантирана в маршрутите през Суец. Затова е разбираемо сдържаното недоволство на авторите от позицията на английския парламент, неодобрил "това съйединенийе (канала между водните басейни - б.а., Г.Х.Н.), от койе-то цял свят чака голяма полза. Нъ рано или късно тойзи въпрос ще се разреши и без Англия..."

Идеята за "пряшеека" поражда допълнителна журналистическа идея - връщане назад във времето, за да се убеди читателят сам в сходството на подобни хрумвания за свързване на различни водни площи чрез канал - родствени начинания, желани от не един владетел. Основно е засегната темата за канал между Волга и Дон, реализирана едва в 20-то столетие. Но, както разбират възрожденските читатели, "та-зи мисл дошла ланя / почти едновременно с новината за Лесепс и Суец - б.а./, на Г-на Бергстрессера главнаго управителя на солни-ти на Астрахан; и предваритилни-ти дела, кои-то захванали там да правят под негово настоятелство за та-зи работа, приели такъв успех, що казват че не е невероятно да влезе в совершено исполнение... Тая мисл впрочем не ся е появила сега първи път. Даже и Петър великий бе въсприял да соедини с прекоп две-те речени реки Дона и Волга, а понеже посрещна големи препятствия, видя ся после принуден да ся остави от това въсприятие". След което и ние, днешните люде, заедно с предците научаваме, че век преди Петър султан Селим ІІ (1566-1574) "беше поискал да соедини, чрез Дона и Волга, Азовско-то море с Каспийско-то, за да би можил по-лесно да напада с кораби-ти си на Персия в сърдце-то й". За целта на мястото били съсредоточени много еничари, татари и работници, а работата, завършила с фиаско, води началото си от 4 август 1569 г. Каква по-мащабна цел преследват всъщност "Книжиците..." с темата за Суецкия канал?

Безспорно, за времето си, новинарска. Тя се среща често в броевете и се отличава както с конкретност, така и с любопитно очакване: ще победи ли Лесепс, или човешкият скепсис, оторизиран с власт, ще прати начинанието му в забрава? Но същата тази цел списанието не сковава в определени тематични рамки. С връщане в сравнително близката история, а и в древността със статията "Няколко думи за Суецкий-т пряшеек" - анализ на търговските връзки между римляни, гърци, сицилианци, картагенци, сирийци и пр., убедително се внушава появилата се потребност от канала още тогава. Което подсказва пък, че с развитието на обществото вчерашният технически блян може да се превърне в реалност. И пряшеекът вплита в идеята си чрез българското възрожденско мислене информация, история, политика, полет на човешката мисъл, правото й на самостоятелност и на реален живот. И още какво? Ами - верен усет за посоката, в която се развива светът на мащабните търговски дела. А нея европеизираният българин избира без колебание. Далеч сме от мисълта, че Суец е бил разбран и правилно оценен от редовия читател нейде из балканските дебри. Но днес нам е достатъчно да се уверим, че нашата търговско-морска групировка вече е била факт и възможностите й, вместо в тъмни дюкяни и с кервани, се материализират в реални, дълбоки води. Тя по неведоми причини, без да политизираме каквото и да било, дълго е оставяна на заден план в общия контекст на чорбаджийството-изедничество. Но нима има нещо необичайно същата тази европеизирана "група" да преориентира капиталите си така, както и критериите си за сравнимост, в нов за тогавашната българщина модел, какъвто е и мореплаването, търговията по далечните сини пътища, конкуренцията с утвърдени в логистиката на XIX век флагове, канторите в напреднали за времето си страни? Фактите от възрожденските издания, в частност тук и от "Книжиците", ни карат по друг начин да отговаряме на въпроса дали предците ни са познавали морето и като какъв феномен са го възприемали. Тук, преди естетическата багра, поставяме акцента върху практичното, полезното, осезаемото, носещото голяма полза. Носещото икономическа независимост и чувството, че начинанията ти са борбени и успешни.

Но българинът нямаше да е българин, ако не се присмиваше на всичко ново, което му е непознато. Или му звучи причудливо. "Моя-т сват кой-то е абаджия - подиграва се Петко Славейков - като чу да са поменува... пряшеек, вика ма на страна и ма пита; за какъв шеяк пише в книжици-ти? не пише за шеяк, му рекох, ами за пряшийка.- каква пряшийка? И като му расправих, осъди ма защо не съм му казал шийшун или шийка на земя-та. А като му казах че то са казва и провлак, ех, рече, сега туй да са спосряща и то с други думи, но пак личи че показва нещо провлечено, проточено и е лесно в готов калъп на езика... Не можах да разбера какво ище да рече, да затъкнат ли? или, да потопят провлака?" Но нека оставим иначе убеденият радетел на морската идея Славейков да се бори за чистотата на възрожденския изказ и да спрем разказа за Суецкия канал в българските страници от преди 150 и повече години. Нека не безпокоим и духа на Фердинанд Лесепс в опитите му да пробие неверието с оптимизъм и аргументи. Името му срещаме и занапред по други, аналогични поводи: "Славнийт предначинател за прокопавванието на Суез Г. Лессепс замислил да направи в сред Африка едно огромно море, защото испитали че повърхността в средата на таз земя, стои много по доло от самата повърхнина на морето. Г. Лессепс мисли да прокопае Египетските гори, и да свърже червеното море с Сахара. Забележват че голямо променение щяло да стане в вътрешността на Африка и климатът който е сега най-несносен щял да стане от най-приятните". Защото целта ни тук е не с хронологична последователност да представим писаното за него с адрес "България", а да присъединим спомена за темата към въобще познатите ни донякъде, ала непроучени изцяло анали при вторичното навлизане на нашите деди в морето. Професионално, литературно, а след десетилетия - и с амбицията за някои географски притежания. И да продължим попълването на избледнялата фактология в тях по региони, с имена на кораби, дружества и личности. С начинания, за които май и не предполагаме. Суец е бил за нас повдигане на мащабна завеса, криеща истината как две морета и чрез пряшеека сближават всичко далечно. Съзнанието на напредничавите ни деди със съзнанието на напредничавите им съвременници от странство - също. Отдавна е време да не се питаме дали българинът е познавал и познава морето, а просто да загърбим този въпрос: повече реторичен и не по-малко обиден пред паметта на поколенията. Другото, струва ми се, е от лукаваго...

 

 

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Бележки и питания от П. Р. Славейкова върху язика и слога на издателя на Книжици-ти от 14 Книжка за Суезский пряшеек. // Български книжици, Ч. ІІІ, 1858, № 2 (окт.), с. 185-186; 188.

Един Грек именен Христодул Р. Папазоглу. // Цариградски вестник, г. А, № 11, 25 ноем. 1850, с. 41.

Славнийт предначинател за прокопавванието на Суез Г. Лессепс. // Македония (Цариград), ІІІ, № 36, 2 авг. 1869, с. 144.

 

 

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009