Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РОБСКА БЪЛГАРИЯ ОТРИЧА СВЕТОВНОТО РОБСТВО

Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

През 1858 г. България, вписана в рамките на чужда империя, все още трудно прохожда за света. Но прохожда - в търговско, научно-просветно, политическо отношение. И на фона на масовите съобщения за всякакви злодеяния и безчинства върху населението й в нашата периодика, теми от споменатите направления също намират място по страниците на "Цариградски вестник", "Македония", "Български книжици" "Читалище"... Сред тях е и темата за морето: най-вече за световното море, с разножанрови публикации като "Човешкият живот и корабството", "Градища върху Чермно-то море", "Няколко думи за Суецкият пряшеек", "Китоловството", "Кому принадлежат моретата" с изведената идея на Гроциус за Mare Liberum - всяка една заслужава нашето внимание.

Особено куриозен, емблематичен и нетрадиционен е неподписаният текст в рубриката "Съвременна летопис" на сп. "Български книжици" от юни 1858 г., г. II, кн. 11-12, изразяващ тогавашното българско журналистическо и обществено мнение за световната търговия с роби. Той се основава върху конкретен случай - бунта на 270 "негритяни", избухнал на борда на френския кораб "Regina Coeli" в либерийското пристанище Монровия през 1857 г., при който са избити всички моряци и офицери без останалия по случайност на брега капитан. Въстаниците е трябвало да бъдат отведени с "договори" като работна ръка по разните френски колонии, а самият повод за метежа е привидно битов. Но той ескалира в опит за завземането на "Regina Coeli" от африканците, английски кораб го обявява за своя плячка, защото превозва забранен от света товар, два френски парахода го освобождават и цялата история рефлектира чрез парламентите на Англия и Франция във взаимни обвинения. А именно - кой се занимава със забранената търговия с роби, въпреки сключените международни споразумения, и набирането на неграмотните негри с "доброволен контракт" не е ли пак скрита форма на робство и пр., и пр. Всъщност информацията е заимствана от тогавашната европейска преса, ала извън този наш преразказ по-важно е мнението на българския политически наблюдател: "Англия отдавна е усвоила надзор връз морето и наложила си е длъжност да ся грижи за пазанието на морското право. Но кой бръка и на другити дръжави да разделят тая длъжност, това право? Защо другити дръжави не провождат своити крейсери по всичките морета и океани, защо не дръжат стражи по бреговете на Африка и Куба за да възпрещават на ненавистната неволническа тръговия, която е проклята и осъдена от всичкият образован свят? Както у частните (отделните - б.а., Г.Н.) человеци, така и у дръжавите помежду думите и делата има голямо растояние. Кога изникна въпрос да ся прекрати тая тръговия с неволници, всичките бяха съгласни, че това дело е беззаконно, и всичкити с един глас признаха, че това е злоупотребление и тръговцити, които тръгуват с чърна жива стока бяха обявени за морски разбойници... Но корабити, които са натоварени с негритяни, често за да ся укрият вадят чюжда бандера (флаг) и принуждават стражити, които крейсеруват, да въспират всякий кораб без да гледат на бандерата му. От това произхождат пряпънки и пагуби за честнити тръговци." Пак в този политическо-морски, военен и морален обзор, откриваме още любопитни подробности, подплатени с нашенско международно възмущение: как испанското правителство е получило от Англия 10 млн. франка, за да прекрати срамната търговия, ала тя не спира, как из колониите непрестанно расте необходимостта от нови работници (разбирай - поради лоши битови условия и недобро отношение към людете), как Либерия е обявена за иначе свободна колония, а президентът й е "мулатин", и що е то мулатин, пък надзорът на Американската държава върху корабите-роботърговци е "тягостен" и други още детайли към темата. Има какво, освен казаното дотук, да се прочете, ала по-важен е фактът, че две десетилетия преди освобождението си - в 1858 г., България е дозряла до отрицание на световното робство и дава глас на това си отрицание чрез перото на своите просветени представители. Което пък изнася на показ наличието на европейско, демократично мислене, ковано съвсем не в пределите на Отоманската империя, ако и там да излиза нашата периодика.

Не сме очаквали това, нали? Извисяването на български глас над Световния океан в защита на човешките права на чернокожи мъченици в една тъмна епоха на безправие, в един тъмен и все още непознат континент. А защо пък не? Кой по-добре ще вникне в неволята на роба от събрата-роб?

 

 

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2009
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009