Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОДВОДНИЦАТА - В ДЪЛБИНИТЕ НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЕЧАТ

Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

"Цариградски вестник", поместил не един материал по свързани с морето теми, сериозно променя представите ни за съвременност в тази област и по-конкретно: за наченките в подводничарството. Защо обръщаме поглед към тази определено скромна част от общата ни възрожденска информираност за морето? Защото тук, противно на и днес съществуващото мнение, че нашенецът не го е познавал, фактите сочат друго. Логично е да запитаме: "Кой именно нашенец?" И да си отговорим: "Онзи, за който морските занаяти прерастват в окрупнено корабоплаване, търговия по море, превоз на люде по море, логистика, митническо дело, търсене на най-изгодните сини коридори за гореказаното и пр..." В този смисъл всяка новост се явява добре дошла за европеизираната българска икономическа прослойка. А тя не се появява изведнъж. Корените й трябва да търсим от излизането на увенчаните с фесове занаятчии и търговци от дюкяните из Българско по посока Цариград, Беломорието, Средиземно море, редом с пътищата из Стария континент. С раждането на критериите им за сравнимост и с постепенното убеждение, че неслучайно редица напреднали в стопанско (тогава) отношение народи трайно са свързали поминъка си с морето. И с явните изгоди, предлагани от него за предприемчивите. Синята щафета се поема от потомците. Вярно, имената им са забравени, а доколкото са останали в нашата нова история, се третират като "чорбаджии", без да се осмисля новата икономическо-морска страница, написана от тях в общата наша история. Но информациите за новостите и тук се трупат - за всеки, който освен да ги чете, може и да ги осмисля.

И още в началото на 1859 г. "Цариградски вестник" поднася на читателите си, разбираемо побългарен, коментар от вестник "Таймс" под надслов: "Подводен един кораблъ". Вероятно това е една от първите по рода си информации за зараждането на подводното дело, адресирана до нашите сънародници... И е нормално да се изненадваме от наднационалните критерии при подбор на темите във време, когато на българина му гори огън на главата от съвсемдруго естество - но фактът си е факт. Впрочем ето го и него: "Той не е освен подводен един кораблъ за да работи от долу под водата, прилича на морската риба Делфин називаема; В него можат да стоят осмь, десят до петнадесят души както и доволно количество барут и други подобни запалителни вещества. Изобретателят (в текста упоменат "един Американец") уверява, че с малко едно корабче направил опит в Езеро-то Мишиган, потопил го в водата, стоял под нея четири часа наред без да употреби както да е средство, което да излазя над водата и да взема воздух; Той карал така кораблъ-ат си да варви в глубината Езерова много мили, с бързина три мили на час; После всегда в кораблъ-атъ и под водата сий, рязал с механизм древени греди дебели колкото четири четвароуголни перста".

Видно е, че експерименталната подводница предполага разни функции и несъмнена практическа полза, която лесно се възприема от нашенската народопсихология. Но, в кръга на шегата, делфиноподобното "нещо" е много далеч от традиционната представа за море, която е либето-гемиджийче, корабът на Ной и, разбира се, Йона, глътнат от кит. Затова пък не е далеч от изпълнения, придружени с гръмовни ехтежи и мирис на барут: "Тойзи кораблъ може според думите на изобретателят му, да ся потопява и загубува от поверхността на водата на часат още абие, да стигне на глубината колкото... например 100 нозе (мерни стъпки - б.а., Г.Н.Н.) и повече; да излазя над водата с бързина каквато искаме, да отива напред, назад, на страна, на долу, на горе според обстоятелствата; изобретателят обящава ся, с помощта на кораблат си, да закачи на един кораблъ чрез електрически един тел, една крина с барут и други подобни, и после да запали подводний-ат тойзи фишек без да ся бои; нападателят отдаличава ся в голяма глубина и чека без страх избухнованието кораблъ-ат".

Макар заимствана и побългарена според обичая на възрожденската ни преса, статията "Подводен един кораблъ" запазва общоприетата още тогава терминология, като морска миля, пристанище, механизъм, електричество, изпитания. При това стародавният ни колега - пишещ брат, не пояснява значението им популярно. Далеч сме от мисълта, че не ги е знаел. По-скоро той търси двоен резултат. От една страна, информира знаеща аудитория, европеизирана и отдавна надхвърлила нивото на средностатистическия българин нейде из Румелия, или на Странджа баир гората, учила в странство и непрекъснала контактите си там. От друга - просвещава по възможно най-достъпен начин и обикновения чичо, за да знае той, че зад селото му има и друго село, а след него - и друго... Съвсем ясно е изведена мисълта за промяна в морския бой с активни действия под вода. Но не са подминати и "чисто" мирните ползи, като например проучване на подводното състояние на дадено пристанище, а за целта не трябва нищо друго, освен да плува отгоре "един масур имеющ ширина колкото едно приеличе..."

Да, между тия редове и първата българска подводна лодка стоят десетилетия. И нашата цел не е намеса в историята на военноморския ни флот - изследователите й отдавна са утвърдили имената и авторитета си с редица фундаментални трудове. Просто събираме троха по троха индикациите за изграждане на наше, национално, конкретно и ясно отношение към морето в икономически, политически, духовно-естетически план. За събуждане в името на морето. Отначало чрез делото на случайни български радетели, но в посока към мащабност на начинанието, доколкото то е възможно. За целта нашенците черпят идеи в кипящите европейски делници, вместо в ненарушимата леност на Изтока. И успяват. Това обяснява, че от праха на времето пред съвременника днес излизат свежи, любопитни, актуални, разумни, достъпно поднесени текстове за морето. И защото в тия редове поставяме акцента главно върху ранните информации за подводното дело, отново избираме аналогичен текст. Той е от друг цариградски вестник - "Зорница":

"Вилям Бувер - въвежда ни в темата информация под надслов "Подводни мореплувания" - който наскоро умрял в Мюнхен, беше доста забележителен човек. Главна-та му работа беше да направи кораб, който да плува под вода-та. Той внимателно учил как риби-те излязват на лице-то на вода-та и завчас пак влязват навътре. Най-после той скроил един кораб според образъ-т на един вид риба. Предприятие-то му има добр прием и той събра доста помощ, с която можя да направи едно корабче. Той, заедно с двама чиновници, направи десет кратки пътувания с това корабче. Но то, като беше направено икономически, протече на десетий път и потъна в Балтийско море. Това ся случи на 1-ий Февруарий, 1875.

Множество-то, което чакаше на брегъ-т, много ся грижеше за Бувера и другари-те му. Те останаха в дълбочина-та на море-то цели шест часове. Най-после дойде тъзи честита мисл в ума на Г-н Бувера, че ако отворяха едни вратица за да излезе извътре нагнетений въздух, той щеше да искочи с такава сила, щото да исхвърли и тях. Те сториха това, и скоро ся намериха на лице-то на вода-та и трима-та.

Онова корабче ся изгуби, но дело-то на Бувера привлече внимание-то на мнозина. Цел-та, за която тези кораби ся правяха, беше да запалва кораби-те на неприятелски сили. Цар Лудовик от Бавария и Княз Алберт от Англия доста помогнаха на Бувера, и той можи да направи друго корабче, което Австрийский Император прегледва. Той искаше да употреби тези кораби в Австрийска-та флота, но като финанции-те на държава-та бяха мъчни, дело-то не ся тури в действие.

В време-то на Кримска-та война, Великий Дук Константин покани Бувера да отиде в Руссия и да направи кораб, чрез който да истребят неприятелски-те флоти. Корабъ-т ся свърши точно когато ся сключи мирът. Бувер, обаче, прави 120 подводни плувания с него... Разни-те сили следват и до сега да изнамират подморски машини с които да погубват кораби-те на неприятели-те си."

Разни, макар не засега многопосочни, са и "подтемите", адресирани до подводното корабоплаване. Като например научните размишления за това, възможно ли е под вълните да се използва електричество? Възможно е, твърди предпазливо Цани Гинчев в издаваното от него списание "Труд", служейки си с нов пример от светските научни новости. "Нова електрическа подводна ладия" - тръби списанието и в предлагания текст съобщава: Не отдавна на р. Темза, при присъствието на лорда Бересфорда, е станало испитвание на нова подводна ладия, която са движи с помощта на електричество. Дължината й е 18,28 метра, диаметра й 2,45 метра, а водоизместванието й 50 тонни (една тонна е равна на 806 наши оки). Формата на ладията е цигаровидна с малко издигната палуба в среднята й част. Електрическата й машина има 45 индикаторни сили; витлата за гребание са две; в ладията са помества запас от въздух за три дена. Над нея е поставена малка кула, която е с диаметр 1,81 метр и височина 3,4 метра. В среднята част на тъзи ладия са събират шест души. Потъвание в водата и издигание на повърхността й става с свивание и растягание на телескопическите камери (отделения) на борта (края) на коритото. Мисълта за такова устройство е основана на това обстоятелство, че зрителната тръба (пусула) потъва, когато всичките й части са растегнати. Когато ставало испитванието, ладията са спущала няколко пъти до дълбочина 30,74 метра, а после са издигала на равно с най-долнята си част на коритото. И така, вече съществува на дело фантастическия "Наутилус" на Жул Верна".

И още една любопитна подробност, без да считаме тематиката за море плюс електричество за изчерпана, предлагаме кратък спомен, отпечатан в рубриката "Смес" на сп. "Живот"... Там, под заглавието "Три изобретения", ние се интересуваме от първите две, защото, както е отбелязано, те са от различна важност. "Едната представлява един подводен параход, наречен "Аргонавт", който може да слиза до дъното на морето, да ходи по него, да се застоява, да се отваря и да дава изход на хората му, за да слазят в морето и да тръсят останките на потънали параходи. Той се осветлява с електричество, може да излазя отведнъж на повръхността, приспособен е да наблюдава от него, без да бъде съзрян и пак да се потопява. Чрез него могът да се прекъсват телеграфните кабели в океана. Друг един подобен подводен параход, наречен "Холанд", ще бъде пък плашилото за в бъдеще на военните параходи, защото без да бъде виден, ще може да носи разрушение под водата. Па и самото му подаванье над водата ще бъде ужас за параходите."

Нека, говорейки за подводни параходи и крини с барут, съвместим в тия редове и понятието "торпиди", или "торпили", с което възрожденският българин е също запознат. Припомняме, както винаги - не масово, ала достатъчно популярно за любознателните. Все пак материята е твърде специфична, още повече на фона на твърде неспокойната политическа картина у нас в разглеждания период. Но информацията е налице: "Думата торпиди или торпили често ся сряща сега по вестници-те, и ний давами следующе-то кратко описание за тях: Торпиди са военни оръдия, които действуват под вода-та, и с които могат да ся съсипват кораби; те могат да ся нарекат подводни подкопи (лагъми). Тези оръдия не са твърде ново изобретение. В всички-те войни през последни-те сто години торпиди са ся употреблявали под един или под друг вид. Първо-то важно следствие произведено чрез торпиди биде през Американска-та война, 1861-1865, когато с тях Южни-те съсипаха на Северни-те двадесет и четири кораби, от които единадесет бяха броняни". Не ще коментираме информираността на създателите на статиите в сборника, нито ще допълваме изнесените цитати с други - какви биват торпидите, как "съсипват" вражеския кораб и колко може, примерно, да струва една торпида. Поводът за размисъл е в друга посока: за богатата тематика на възрожденските ни издания, свързана с въпросите на мореплаването. Както, разбира се, с изпреварващата политическите си рамки актуалност за разноликото море и заниманията под и над вълните му...

Завършвайки, ще припомним, че морето, за разлика от човека, е живяло и ще живее вечно. То може да бъде дружелюбно към човека, когато той измени недружелюбното си отношение към него. Когато не го замърсява, не воюва със себеподобните си над и под вълните и не си въобразява, че може да го подчини. Много прав е в прозрението си поетът и публицистът Стефан Станчев, обявявайки: "Морето, що разгръща безгранична вода и крие неизмерими бездни, постоянно нашъпва на морянина, че той е по-малък от природата, че в нейната видима и осезаема хармония владее ритмусът на космичното безразличие към човешката съдба". И когато се примирим с тази истина, морето кани: "Елате при мен. А докато гледате безкрая, опитайте се и да ме видите. Проумеете ли ме - още по-добре...".

 

 

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Гинчев, Цани. Нова електрическа подводна ладия. // Труд (Велико Търново), І, 15 апр. 1887.

Думата торпиди или торпили. // Сборник "Изводи от Вестник Зорница за 1877 год.". Цариград: Книгопеч. на А. Х. Бояджиян, 1881.

Подводен един кораблъ. // Цариградски вестник, ІХ, № 415, 24 ян. 1859.

Подводни мореплувания. // Зорница, І, 16 юли 1876, част 29, с. 114.

Станчев, Стефан. Планински и морски хора. // Станчев, Стефан. Разковниче в сърдцето. София, 1941, с. 174.

Три изобретения. // Живот (Сливен), ІІ, 1889, № 7 (май), с. 450-451.

 

 

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.01.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009