Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ ЗА МОРЕТО - С ПРОЗРЕНИЕ В БЪДНОТО...

Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

Свикнали сме да приемаме сина на Рачо Казанджията и сам назоваващ се с прозвището "Медникаров" като възрожденски поет, възрожденски газетар, възрожденски събирач на народни умотворения и възрожденски радетел за свободна България. Що се отнася до темата за морето и интерпретацията й в цялостното писмовно наследство на Славейков, като че ли тя започва и свършва с емблематичното стихотворение "По море се скитам ази" - 1864 г., с щекотливите "По местни прокобения", превода на "Первий мореплавател" и други отделни литературни щрихи, които не са неизвестни и в общия обем на творчеството му не правят впечатление. Работата е там обаче, че старият Славейков, вече като публицист и сериозен анализатор на българското развитие през XIX век, съвсем ясно и не по-малко конкретно изразява към морето отношение, което с право можем да наречем "новаторско". Защо? Отговор дават редица негови публикации във вестник "Македония" в периода 1868-1869 г., където той не само като издател, а и като сериозен анализатор извежда настоящата за времето си и предполагаемо бъдна картина на нашенската икономика - такава, каквато втасва в стопанските условия на Османската империя. В това число - и търговията. А в нейните рамки - търговията по море и по река Дунав.

Доста преди раждането на споменатите материали пак в нашенската преса излизат информации за износ на земеделска най-вече продукция, но без българско участие: "Малкий-ат град Бургас ся возроди тази година сос воодушевление-то на своя-та торговля - четем в "Цариградски вестник" - и от последний месяц Септемврия негово-то пристанище беше непрестанно украшено от разни знамена (пандери). Жетва-та на 1852 бе изобилна и можеме да кажеме, че до днес ся изпратиха почти 600 хиляди Цариградски кила жито мягко, - 300 хиляди кила ръж, - 150 хиляди кила жито кораво, - и 80 хиляди кила ячмик, от наше-то пристанище и от Анхиало и Месемврия. Вси-те тия жита ся изнесоха от почти 111 разни корабли, отходящи за Цариград, Ливорно, Жен, Марсел, и Англия." За жалост, българското участие, освен производствено, стига само до корабните трюмове и по политически причини нито един български флаг, както и нито един флаг на българска търговска фирма, не се вее по мачтите на тези сто и повече кораба. Но това не означава, че търговията по море като самостоятелна българска инициатива е извън полезрението на сериозните предприемачи и търговци. Достатъчен факт е първото наше параходно дружество "Провидение", основано десет години по-късно... За него е писано подробно и тук не ще се спираме върху известни и коментирани факти.

Нека вниманието ни се насочи върху поредицата от три статии във вестник "Македония", отпечатани скоро след фиаското на "Провидение" и, както споменахме, дело на дядо Славейковото перо: "Миналото, сегашното и бъдущето", "Нашата търговия", "Положението - земледелието, индустрията и търговията в България", като търсеното от нас "търговско" море откриваме във втората. Тя всъщност е реквием, колкото и смешно да звучи това определение, на дружество "Провидение" и повик за ориентиране на българската икономическа инициатива към синята логистика. Всичко това: на фона на примери от Европа и близки нам държави, както и анализ на "вънкашната" търговия в ония години: "...да споменем за друго едно такожде прекрасно предприятие у нас Българите, което обаче остана само едно минутно явение... Думата е за компанията Провидение. Тези, които са маломалски запознати с историята на търговията ще да знаят бездруго за голямата помощ която намира маджарският народ в компанията си Лоид, която тъй от малко в 35-36 години брои днес връх хиляда разни кораби, които като трудолюбиви пчели събират не-по-малко сладкийт злат мед... Тъй що сериозно може да ся каже че най-малко полвината от народът посрядственно и непосрядственно ся подкрепя от речената компания." Но, както узнаваме от редовете, нашето "Провидение" става жертва на завист и междуособни търкания. Поне така е според статията. Но тя съвсем не е само емоция, а сериозен анализ, според който българите ще се презапознаят с морското и с речното корабоплаване.

Региони, според автора на "Нашата търговия", са водите на Черно море, Дунав, Сава, Драва, а делови партньори - населяващите бреговете им "Сърби, Хървати, Власи, а най-вече Българи! Какво би било ако бяха по със време свестни, или нека кажем, ако и сега ся свестяха тези народи и съставяха народни компании? не щяха ли да имат и те един добър дял от несметните богатства които ся стичат днес в Унгария и Австрия? Ний Българите, които населявами бреговете на Черно море, които сми обгърнали най-знаменитата и най-хубавата част на Дунав, не бихме ли зели едно доста хубаво място в събранието на тези малки народи? Ето великата идея на която можаше да послужи доста добре даже и без да си е въобразявало Провидението." Но, има и "достопохвални и достоподражателни примери", тръби газетата - господин Николаки от Свищов решил да тури ръка на един параход. Успял ли е? Ще кажат други, вестникът мълчи. Ала припомня, че сме давали на османската флота "кораби и корабери и адмирали", че дедите ни са били добри моряци, а в далечната Крумова епоха съществува български флот в Черно море, по чиито брегове днес (към датата на статията - б.а., Г.Н.Н.), търгуват други заселници, от Бяло море нашенците са съвсем изтикани, а на Дунав нямаме "ни едно корито, ни един кораберин и за хвала го още имат често да приговарят срамната оназ и унизителна за тях поговорка, че на дърво без корен не ся качат..."

Логично е да се запитаме - защо е толкова настоятелно "морски" Петко Славейков? Защото "в нашата земя, лежаща край бреговете на две моря и на една от най-търговските реки не ся намира ни едно корито наше, ни една търговска ладия; хайдите да съединим нашите капитали, да съставим дружества които да заведат няколко търговски кораби, за да земем участие и ний в тези търговски предприятия, които са отрупали другите народи с несметно богатство.". И още, и още, и още. Примери, аналогии, намеци, емоция. В едно по страниците се смесват икономическият анализ, историческата ретроспекция, патриотическите угризения, че друг, а не българинът върви по синята търговска пътека. И укорът, изписан в прав текст: "не мож ли отведнъж - опитай ся пак!" Разбирай: българино, без морето ти си само производител, комуто стоките се изземват на безценица от посредниците, и "тъй тежко е паднал търговскийт дух у нас, а с него наедно сми паднали в крайна сиромашия и сми останали, освен ралото, само с иглата да печелим и да прокопсами!", а това в развиващия се свят край нас е повече от нелепо. Съзнателно не коментираме другите статии, всяка от които, както е видно от заглавията, е своеобразно огледало на икономическия ни хал, съотнесен към тогавашните европейски критерии. Анализ, който напомня знака на скачените съдове между външна търговия и търговско мореплаване, сочещ грешките в младия още български търговски опит с морето. Но грешки-поука, водещи към бъдещи успехи. Бъдещите успехи - това е днес бургаското пристанище, фирмите, свързани с морето, моряците под разноцветни флагове по безкрайния син път. Дядо Славейков, дядо Славейков, можеш ли отнейде да видиш всичко това? Да усетиш соления мирис на българското мореплаване? А?...

 

 

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Малкий-ат град Бургас ся возроди тази година сос воодушевление-то на своя-та торговля. // Цариградски вестник, ІІІ, № 106, 21 ян. 1852.

Славейков, Петко. Нашата търговия. // Македония (Цариград), ІІІ, № 4, 21 дек. 1868.

Славейков, Петко. В нашата земя, лежаща край бреговете на две моря. // Македония (Цариград), № 36, 2 авг. 1869.

 

 

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.11.2009
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009