Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

Факт е, че българинът счита себе си роден търговец. За това способства както нашата народопсихология, отразена във фолклора чрез образа на младото търговче, натоварените гемийки, керваните, така и с географското ни положение във вековете, крайно подходящо за международен тежък алъш-вериш. Примери за това - повече от достатъчно: "Бургас, 6 Януариа - четем в. "Цариградски вестник" от 1853 г. - Малкий-ат град Бургас ся возроди тая година сос воодушевление-то на своя-та торговля, и от последний месяц Септемврия негово-то пристанище беше непрестанно украшено от разни знамена (пандери). Жетва-та на 1852 бе изобилна и можеме да кажеме, че до днес ся изпратиха почти 600 хиляди Цариградски кила жито мягко, - 300 хиляди кила ръж, - 150 хиляди кила жито кораво, - и 80 хиляди кила ячмик, от наше-то пристанище и от Анхиало и Месемврия. Вси-те тия жита ся изнесоха от почти 111 разни корабли, отходящи за Цариград, Ливорно, Жен, Марсел, и Англия."

Естествено, тук нашето присъствие е повече от символично. Но това не означава, че търговията по море като собствено начинание, с български съдове, а не с посредници, е извън полезрението на сериозните ни предприемачи. Достатъчен факт е първото българско параходно дружество "Провидение", основано десет години по-късно. За него е писано достатъчно и задълбочено, т.е. няма защо да се спираме върху фактологията около него ние. Вниманието ни повече привлича поредицата от три статии във вестник "Македония", отпечатани скоро след фиаското на "Провидение" и дело на перото на дядо Славейков. Те са: "Миналото, сегашното и бъдущето", "Нашата търговия", "Положението - земледелието, индустрията и търгавията в България", като изучаваното от нас "търговско" море преоткриваме във втората. Че Славейков не е чужд, макар епизодично, помним от "По моря се скитам ази", превода му на "Первий мореплавател", а на индустрията ни - от поредица и по-късни статии от разглежданата тук. Тя всъщност е реквием, в кръга на тъжната шега, на дружество "Провидение" и апел за връщане на българската икономическа инициатива към морето. Всичко това - на фона на примери от Европата и близки нам държави, както и анализ на "вънкашната" търговия в онези години:

"...да споменем за друга едно такожде прекрасно предприятие у нас Българите, което обаче остана само едно минутно явение... Думата е за компанията Провидение. Тези, които са маломалски запознати с историята на търговията ще да знаят бездруго за голямата помощ която намира маджарският народ в компанията си Лоид, която тъй от малко в 35-36 години брои днес връх хиляда разни кораби, които като трудолюбиви пчели събират не-по-малко сладкийт злат мед... Тъй що сериозно може да ся каже че най-малко полвината от народът посрядственно и непосрядственно ся подкрепя от речената компания."

Но, както узнаваме от редовете, нашето "Провидение", за жалост, става жертва на неспособността ни и на завистта ни. Така е според статията. Но тя е изтъкана не само от емоция, а предлага исторически примери и географско-икономически анализ за тогавашните перспективи, които ще презапознаят българите с речното и морското корабоплаване. Това, според автора на "Нашата търговия", са регионите на Черно море, Дунав, Сава, Драва, а делови партньори: населяващите ги "Сърби, Хървати, Власи, а най-вече Българи! Какво би било ако бяха по със време свестни, или нека кажем, ако и сега ся свестяха тези народи и съставяха народни компании? не щяха ли да имат и те един добър дял от несметните богатства които ся стичат днес в Унгария и Австрия? Ний Българите, които населявами бреговете на Черно море, които сми обгърнали най-знаменитата и най-хубавата част на Дунав, не бихме ли зели едно доста хубаво място в събранието на тези малки народи? Ето великата идея на която можаше да послужи доста добре даже и без да си е въобразявало Провидението." Но, има и достопохвални и достоподражателни примери, тръби газетата - г-н Николаки в Свищов е решил да тури ръка на един пароход. Успял ли е? Ще кажат други, вестникът мълчи. Ние пък сме сигурни, че други господа, пожелали анонимност, са туряли в съдружие с други подобни господа не една ръка и не на един плавателен съд: на товара му най-вече. Ех, това не е по темата. Ала точно в неин контекст са релефно изведените достоверни исторически истини, че сме давали на османската флота "кораби и корабери и адмирали", че дедите са били добри моряци, а в далечната Крумова епоха съществува български флот в Черно море. По чиито брегове днес (към датата на статията - б. а. Г.Н.Н.), търгуват други заселници, от Бяло море нашенците са съвсем изтикани, а на Дунав нямаме "ни едно корито, ни един кораберин и за хвала го още имат често да приговарят срамната оназ и унизителна за тях поговорка, че на дърво без корен не ся качат..." И още, и още, и още примери, аналогии, укори и зов за обръщане погледа ни към морето с изписания в прав текст указател: "Не мож ли отведнъж" - Опитай ся пак." Разбирай, българино: това е задължителното условие за възходящ развой на външната търговия, без която предприемчиви люде от други народи ще изземват стоките ти още в суров вид. И защото "тъй тежко е паднал търговскийт дух у нас, а с него наедно сми паднали в крайна сиромашия и сми останали, освен ралото, само с иглата да печелим и да прокопсами!"

Съзнателно не коментираме другите две статии, всяка от които, както е видно от заглавията, може да се разглежда самостоятелно, а с "Нашата търговия" сключват триптих-анализ на българския икономически хал, съотнесен към европейските тогава критерии, но любопитен и днес. Анализ, който чертае знака на скачените съдове между външна търговия и търговско мореплаване, сочещ грешки върху младия още български опит и вълните, по които трябва да се понесе в бъдното с гарантиран успех. Бъдното - това е днес: съвременна морска България с десетки профилирани с морето фирми, стотици моряци и съвременните пристанища на Варна, Русе и редица още градове... Но, използваме и иглата: когато от ризата ни падне някое копче. Това обаче е между другото.

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.01.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009