Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОРСКИТЕ ПОЗДРАВИ И ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ БЪЛГАРИН

Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

Към познанията си за световното корабоплаване от XIX в., поднесени му от възрожденската периодика, тогавашният наш съвременник добавя и актуалните за времето си морски поздрави. Те също се появяват по редовете чрез преводни статии, но са достатъчно побългарени, за да могат да се възприемат. При това обяснителната им лексика можем да разглеждаме като добавка към зараждащата се наша национална терминология, свързана с професионалното мореплаване на българина...С навлизането му в синята територия не от емоционални подбуди, а с явно намерение да се справи с тежката търговска и логистична конкуренция по вълните. "Всяка корабл трябва да носи хоругва-та (пантиера-та) си - обяснява "Тръговско руководство за тръгувание, промишленност, мореплавание и за тръговски делания" от 1858 г. - От народа кому-то принадлежи и да я тегли горе на стлъпа си кога-то влазя в някое пристанище, или кога-то излазя из него, кога-то срящне някоя военна корабл и в всички-ти други знаменити случаи през нейното пътувание". Текстът в книгата е определено делови - тя е наръчник за съвсем конкретни занимания от икономическия спектър, в който и намекът от чувства изглежда неуместно.

По друг начин е поднесено приветствието в опита за психологизация на корабния труженик из "Морето и морците" (не моряците - б.а., Г.Н.Н.), от "Книговище за прочитание", Прага, 1874. Понятието "морци" само по себе си подсказва предопределена орис - от раждането на лодката до неправещата впечатление смърт сред вълните. А самата идея за обобщен личностен портрет на човека от екипажа наслагва, и в случая с първите опознавателни контакти между два кораба, нещо повече от сухите законови разпоредби: "Двата кораба са приблизяват, издвигат пряпорците си, сгъват наполвина ветрилата си и са разминуват пряднишком. Кога сичко са смълчи, двамата капитане са исправят на задницата и са попитват с тръбилото: "Името на корабът? От кой пристан? Името на капитана? От де иде? Колко дена е извървял? Широчината и дължината? Сбогом, добър час!" Което също е намек за случайната предопределеност на професионалното мореплаване...Още повече че поздравът между двата плавателни съда като нищо може и да е последен. Нейсе...

Двата примера, естествено, изглеждат случайни. Вестник "Дунав" обаче, от август 1875 г., Русчук, вече е обобщил специфичната материя от "морски поздрави" и дори ги изброява по брой и степен на важност, като обяснява, че сведенията са из европейската преса. Иначе казано - запознава възрожденския читател с протокола за поздравления така, както би го възприела всяка ерудирана публика. Допълваща собственото си мореплаване с новости, актуални подробности, необходими взаимни задължения на учтивост: "Има пет вида поздравления - първото става с знамя, второто с топ, третото с ветрила, четвъртото с пушка, а петото с висок глас. Издвиганието на знамите на преднята страна на корабите понеже е най първият знак на покорност, по тъз причина ся издига на търговските и военните кораби и на твърдините. Поздравлението с топ става с няколко гърмежи, сир. според степена на оногози, който ся поздравява и приима поздравлението. Хвърлението с бомби е за извънредно почитание. Всяко едно царство има обичай да поздравлява с три, пет и седем топа, а царете и кралиете ся поздравляват с по двадесят и един топ. Поздравление с ветрила става като ся свалят платната до средата на дирека. Това поздравление правят търговските кораби, когато ся срещнат с военните. Този поздрав понеже е една почест към воените кораби, тия последните не отговарят. Поздравлението с пушки става за една обща радост или по случай на едно осветление. Поздравлението с глас става след поздравлението с топовни гърмежи. Освен това знаците на адмиралите ся поздравляват с глас. В такъв случай корабленниците ся въскачват по диреците и с шепки в ръцете си викат вива!

Търговските и воените кораби когато тръгнат сами или с филука, ако спрат на едно място колко достига това до твърдината или укреплението, поздравляват с топ или с знами. Този обичай ся следува в всичките европейски държави.

Освен тия поздравления, само за един почест издига ся знамята на друго едно царство, испраща ся чиновник за да поздрави командинтина на друг кораб, или пак един кораб влиза под знамята на други кораб.

По море макар и да ся следват тия почести за воените кораби, не исключват ся от тия почести корабите, в които би възлезли царие, князове и княгини. Напротив тия последните ся поздравляват с топове от твърдините, пред които би минали. Ако един цар или княз отиде да посети един чюжд кораб, поздравлява ся с топове и с глас." И...

И се питаме за картините, изплуващи пред погледа на безименните наши преводачи и газетари, когато разказват на публиката си за развети флагове, корабни посоки и вежливост от страна на люде, с които водната стихия не се церемони много. Струва ни се, че изброяването на почестите не е случайно, както и темите за морето във възрожденската ни периодика. Неговото опознаване води до съвсем реални мечти в съзнанието на авторите ни тогава: за собствен флот - търговски и военен. За родни пристанища и за рейдове срещу българския бряг. За собствени пряпорци, флагове и пантиери, развявани над вълните не само по нашенските диреци, стлъпове, борове. А в знак на почит и уважение по мачтите на кораби от други страни - напреднали, европейски - върху принципа на междудържавната равнопоставеност. Което може да се възприеме още като надежда за самостоятелна България, естествено, с широк излаз към териториалното си море. Тези мечти не носят елементи на политизация. Те са рационални, разумни и реално осъществими, макар трудно и постепенно. Тези мечти са напълно адекватни на икономическите натрупвания, които възрожденската епоха изисква от българския народ, погрешно описван като едва събуждащ се от хора на литературата, но не и на живия живот. Той доказа друго и днес корабните ни флагове се веят навсякъде по сините коридори на планетата. Но къде и кога бяха изтъкани и нарисувани тези съвременни български послания на мачтата? По редовете на възрожденската преса тогава, когато морето разля соления копнеж във страници, надежди и първи стъпки по вълните... Спомняйки, че винаги е съществувало и за нас.

 

 

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009