Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

В 1877 г. нашият вестник "Зорница", печатан в Цариград, възкликва: "Колко е чудесна направа параходъ-т! Той е една ламя, която може да влаче на гърба си и низ вода-та и въз вода-та тежки товари, почти цели села. Той е красен образец на человеческия напредък, който ся направи в нови-те времена. Най-стари-те наши прадеди, които бяха още варвари, пущаха ся да плават по море-то на едни малки варки, които издълбаваха с огнь; а за нас днес трябват цели храстови балвани за да носят нас и наши-те стоки и то с по-голяма бързина от онази на вятъра".

С тези редове изданието, чрез статията си "Колко струва напредъкъ-т", формулира вече известното: че българинът е наясно с икономическите предимства на морето и успешно съчетава начинанията си и по вълните му. Може би затова авторът П. Иванов е счел за нужно да обърне поглед назад в историята на морската техническа мисъл. Да разгърне пред възрожденския читател картата на света, по чиито адреси се е разгаряла тя, побеждавайки недоверие, людски присмех и даже агресия... По редовете добива очертания образът на Дионисий Папин с успешния му опит да използва парата като машинен двигател на малък плавателен съд. Но, "ако докара машина-та до там щото да ся движи без платна, какво ще правят толкова ладяри, моряци, колко голяма вреда ще им донесе това лукаво изнамярвание? Като мисляха тъй ладяри-те Везерски, те ся въоружиха с сопи и брадви, съсякоха му варка-та и му испотрошиха всичка-та направа, развалиха му цялия състав на варка-та и му ся заканиха че и него ще убият, ако ся не махне от там". Това емоционално, но не триумфално посрещане на парата като траен гост в корабоплаването се разиграва в първите години на XVIII в., за да се повтори отново осем десетилетия по-късно. Ползвайки опита на Папин, във Франция маркиз Жуфроа демонстрира по река Саона парна ладия, ала ползата от нея също търпи отрицание - сега от официалните власти. Не е пропусната и одисеята на Фултон, който според нашия автор си спомнял: "Общо правило беше да приказват за мене с докачения и присмех. Колко смях се е изсмяло на моя сметка, и колко сметки са направени за мои-те глупави разноски!"

Защо П. Иванов информира читателите си за тези спорни и трудни за времето си успехи? За да внуши, че морският напредък е основан върху много опити и е изстрадан, което пък го прави доказано убедителен за практичните люде. И още - че дава гаранция за успех в търговските и пр. техни дела, а хората са го приели като нещо естествено в своя професионален делник. Именно затова авторът заключава: "Не забравяйте че напредъкъ-т е като нива дето орание-то изискува силна ръка и преданно сърдце... За добро-то ся изискува постоянство и твърда воля. Тъй ся напредва".

Факт е обаче, че доста по-рано, в 1866 г., вестник "Гайда" разнищва темата за парата и морето в името на "всичкийт исторический ход на человечеството". В центъра на вниманието е отново Фултон, герой в статията "Първото плавание на първийт параход". Тук разказът съответства точно на българската народопсихология и е смесица от любознателност, недоверие, готовност за присмех и готовност за адмирации - каквото всъщност стане. Техническите подробности са почти изцяло спестени. Те трудно биха заинтересували българина от преди близо век и половина. В "Първото плавание..." емоцията е истинският проводник на познанието, поднесено картинно, сякаш в сценична творба. "То станало на 4 Септ. 1803 год. Вестниците поотрано известявали на Ню-Йоркската публика, и приканвали тези които желаят за седем долари да преминат в Албани на новоустроенийт кораб, каран с сила на парите. Едни клатяли сумнително глава, други изостряли присмехите си по повод на таквоз едно обявление. Намерили ся обаче смелчаци (каяк хора), които ся наели да направят туй бедственно прелазвание." В уречения ден пристанището било пълно със зрители, от комина на неповратливия наглед кораб излизали кълба гъст дим. Сам Фултон крачел по палубата и отдавал команди с твърд глас, като не обръщал внимание на присмехите на "калабалъкът". После всичко се променило: парното возило влязло във фарватера и "когато ся обърна против движението и потегли та разсичаше вълмите леко и лесно; тогаз всеобщото напрегнато внимание ся разрази в гръмливо извиквание на въсторг." А изобретателят писал на приятелите си: "Сутринта, в денят на нашето тръгнование, не биха ся намерили ни тридесет души, които да биха повярвали че мойт кораб ще земе за час един мил. Колко беше чудно впечатлението, когато ний надпреваряхми корабите които плуваха напреде ни! Струваше ни ся, като че те стоят на железата си".

Без да коментираме повече споменатите текстове, ще споменем, че възрожденският ни печат отделя място и на други подобни съобщения, в които парата отсъства. Те са още по-ранни и интригуващи с оптимизма на своите създатели. Кои са те, за да ги спасим от забвение? На помощ идва "Цариградски вестник" от 1850 г.: "Един Грек именен Христодул Р. Папазоглу дал прошение на Н. В. Султана и просил дозволение да устрои кораб, който да може да плива без платна и без пара, според едно негово изобретение. Н. В. благоизволило да му ся даде това дозволение и Г-н Папазоглу обещался да устрои до два месяци един малий кораб, който да послужи за доказателство". А след две години същата газета препечатва от гръцкия "Пандора" идеите на конкуренцията в лицето на Петр Мартонар Сицелиотин, който според твърденията му конструирал корабна машина, действаща също без пара и платна. "А на макена та действуват, както ся научавами, две сили една след друга. Г-н Мартонар уверява как макена та може да ся вложи лесно и на готови корабли и как плавание то им ще става много по-скорително от колко то пароходни те: спр. На тихо время една гимия ще зема 14 миля, и кога е противен (вятърът - б.а., Г.Н.Н.), скорост та ще ся умножава (чудно нещо!) даже до 20 миля на часа."

Как са приключили опитите на Фултон отдавна е известно, а как тези на господата Сицелиотин и Папазоглу - не. Възрожденската преса мълчи по въпроса и ако не са успели, дали султановият гняв се е изразил само с еднократен лобут по месата им. Така или иначе, развитието на корабоплаването не спира и днес и поднесените тук истории са само частица от възхода му. Има обаче още една страна от човешкото присъствие на море и то е извън кораба. Нека направим две негови "снимки" от по-ново време, като се надяваме да бъдат убедителни поне за любителите на разходки: "Един лондонски шивач е измислил едно непромокаемо облекло - съобщава сп. "Светлина" през 1905 г. - състояще се от жекет, напълнен с въздух, и за краката гети умно нагласени, с които всяки може да ходи в водата без да потъне". Но британският терзия е доста закъснял с любопитните си дрешки и предназначението им. Защото, ако бе прочел "Расходка по вода" в сп. "Живот" от 1897-98 г. щеше да научи, че: "Капитан William C. Oidrieve, американец, който успял да си изработи едни особени обуща за да ходи по водата, кани се да премине Атлантическия океян пеш. Ще тръгне на 4 юли, съпроводен от друг един американски авантюрист, капитан Andrews, който пък ще преплава океяна само с една малка варка. Впрочем тоя последният е минавал океяна вече два пъти: през 1878 и 1892. Първият е минавал големи разстояния по океяна, пресякъл е в 1892 Ниагара три мили под водопада и въобще бил добре упражнен. Обущата му са прилични на две длъгнести дървета, които стоят като кънки на краката му. Той уверява, че много леко се плъзгал с тях по гърба на вълните. През дългото пътувание, което ще предприеме, той ще спи и ще закусва в варката на другаря си".

И тук финалът като че се губи в морската мъгла. Не твърдим, че тези начинания изглеждат фантасмагорични. Пò ни се ще да кажем, че нововъведенията, отнесени към водната стихия, често са били трудно приложими. Ставали са реалност с много човешка воля. Тя често е избирала и странни посоки, ала е избирала. Понякога, както е случаят с парата, идеята за корабното й съвместяване е изглеждала гротескно. А днес всичко, изнесено дотук, е просто история с пот, провали и възход, дори с усмивки. Морето е приело едни новаторски хрумвания добронамерено, други е наказало сурово. Е, животът на море е такъв - всекиму своето... по достойнство.

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.12.2009
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009