Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

С това многозначително заглавие в сп. "Илюстрация Светлина" от 1900 г. авторът Йосиф Ковачев насочва вниманието ни към архивиране на подводните дълбини. Към изучаването им и чрез непосредствен онагледяващ материал - разбира се, с тогавашните възможности на снимачната техника...

Защото от написаното става ясно, че Ковачев не е доволен от впечатленията на водолазите: единствената връзка между света на людете и мълчанието на дълбините. "За едно пълно и щателно изучвание на целия въпрос не бе достатъчно само сравнително малкото време, което с водолазите можеше да се прекара в водата; не бе достатъчно само онова, което можеше да се забележи от по куражливите, които слизаха в водата, за да прекарат няколко опасни минути, и често изкарваха от там такива басни, които само работящето им въображение - до като са били в устата на ламята - е могло да нарисува пред очите им. Трябваше едно по сигурно средство, за такава работа, - средство, което да дава самата действителност." И, явно желаейки да разграничи поднасяната от следовниците на Синдбад Мореплавателя истина от правдата на научното търсене, Ковачев въвежда за българския читател понятието "подморска фотография"...

Доколко авторът е бил наясно с материята, се вижда от увлекателното му за днешния читател описание на опити с фотографски апарат, поставян в скафандър на дълбочина три метра, и на така засниманите риби на доста по-малко разстояние. Разбираме, че "фотографиранието" е ставало в началото само с помощта на проникващата слънчева светлина. Не след дълго: на фона на нарочно потопяван бял екран, пред който са хвърляни примамки за водните обитатели. Възражда се идеята да се излива върху самата морска повърхност дървено масло, намаляващо силата на вълните, които пък разместват дълбочинната апаратура. И т.н., и т.н... Не са подминати такива съвсем професионални размишления доколко снимачната техника е подвластна на налягането, как тя е преминала осемметровата дълбочина и как да достигне още надолу. Но, "като се турне един маяществен извор на светлина на ред с фотографическия апарат, за да осветлява полето за фотографирание, ще могат да се получат много по добри резултати". И като всеки нашенец Ковачев не пропуска да припомни колко много разноски ще изисква всичко разказано и прокоментирано. Прав е...

Затова пък в същото издание, осем години по-късно, Н. Василев от с. Медвен, Котленско, отново ни гмурва в дълбочините с текста си "Фотография под водата". По материали от чуждия печат, разбира се. Какво е новото тук и сега? Безспорно резултатите на френския учен Луи Бутон от няколко подводни изследвания, значително улеснени от снимки из дълбините: "За тази цел той облякъл водолазни дрехи с рупор (разговорна морска тръба), посредством който бил в съобщение с парахода, от който бил спустнат на морското дъно. При своите подводни екскурзии Бутон се ползвал с моментална фотографическа камара (камера - б.а., Г.Н.Н,), поместена в непроницаем за водата меден калъп с стъклени отверстия за обектива и за визиране. Въоръжен по такъв начин, ученият имал възможност да направи снимки под водата на доста значителни растояния от водолазния параход. Бутон съобщава твърде интересни сведения относно морските животни и растения, които му се удало да наблюдава в време екскурзията му по морското дъно, осветлено с силни електрически прожектори..." После, след лирическо отклонение за видените там "големи дръвчета", навярно корали, за рибите, примамвани с храна, за да дойдат по-близо, Василев обобщава нещо важно за съвремието си: "Бутон дотолкова усъвършенствувал фотографическия си апарат, че той го спуща в водата и, благодарение на особено приспособление, снимките се произвеждат под водата по автоматически начин... Сега, благодарение способа на Бутона, дава се възможност да се произвеждат фотографически снимки на морски дълбини, които никога не би достигнал водолаза"...

А текста си "Фотография на подводното царство" в сп. "Природа" от 1909-та друг един автор - В. Романов, условно разделя на две части: технически обяснения и емоционален анализ на усилията за снимане под вода: "Колко търпение, хладнокръвие и издържеливост се изисква за да се произведе една сполучлива снимка! Ще искате ли да седите и чакате, додето изплашените от шума, при натъкмяването на камерката, риби, да се появят пак из под камъните и други подслони! Ами докарването на фокуса! Колко сръчност и навик! Каква твърда и бърза ръка трябва да притежава фотографът! Рибите, разбира се, не стоят на едно място - те се пъхат на всякаде, събират се и разпръскат на групи по най-странен и неочакван начин! Заповядайте да схванете момента, когато се намират в желаемо положение, заловете ги в същия момент на фокуса, и незабавно произведете снимката!" Но, дотогава, читателят трябва да усвои тънкостите на това занимание, когато камерата е над водата и когато е под нейната повърхност. Да отстранява вълните от повърхността чрез дървена рамка със стъкло, което "гуждат" върху й. Да се запознае с камерата за подводно фотографиране на професор Рейнгард и с приложения неин чертеж към текста. Да проучи що е тук валячето, пластинката, петелката, матовото стъкло и играта на светлината по плоскостта му. След което идва ред на самите снимки: "Странно впечатление - не е ли тъй! - коментира Романов допълващите статията му две илюстрации. - Първата рисунка представлява точно зимен пейзаж с мрачно синкаво-черно небо и с оголени дървета. Вода се не вижда никак. Тъкмо тъй, както и нам се не вижда въздуха. Мигар такава картина може да се види в аквариума?... За тези резултати струвало да се поработи. Но това не стига. Ще се намерят хора, които ще опитат да прибавят при фотографирането на подводния живот и кинемотограв. И не е далеч времето, когато ще видим на екрана (предпазител) големите битки на рибите, размножаването им, игрите им и тъй нататък".

В описанията съвсем ясно се извежда още един съществен технически момент - осветяването на морските пластове, като преимуществата на електричеството са понякога спорни. В описанието "Морски факел" едноименното изобретение вече е намерило съмишленици. "На 3 декемврий 1902 г. на р. Сена е направен опит с нов апарат за осветление в морето. В водата бил хвърлен чер цилиндър, който съдържал факел, в състава на който имало особен газ, наречен ацетилен. Щом цилиндърът се допрял до водата и факелът се подпалил и добре осветлявал голямо пространство от реката... Преимуществото на тия факели пред електрическите уредби, наречени прожектори е това, че електрическите уреди като осветляват морето, показват и мястото на парахода, от където са хвърлени, когато факелите показват само мястото на неприятелския параход. Запалването му става автоматически от едно допиране до водата и не може да се угаси нито от вятър, нито от морските вълни. Факелът може да се хвърли с ръка или топ на няколко километра разстояние и той веднага се подпалва и захваща да свети с силна и ясна светлина. Това откритие е важно при морските сражения, при морските бури, при блъскването на парахода о морските брегове..."

А за какво още служи "осветителната" наука в началото на XX век? За какво ли не. "Макар, че подводните лампи съществуват отдавна, но никога до сега те не са служили за полицейски цели. Ню йоркската полиция първа приела това нововъведение и начаса се уверила в неговата голяма полза. В диренето на удавени неща, паднали в водата или нарочно хвърлени от крадци, гонени от полицията, тая лампа ще бъде от голяма полза за полицейските водолази. Спусната в водата, тя осветлява едно пространство от 18-20 фута на дълбочина и токуречи толкова на шир." Година е 1914-та...

Могат да бъда припомнени още редица любопитни факти, подробности и коментари, съхранени и "осветени" от българската "Илюстрация Светлина", а и в немалко други печатни издания от споменатия период. Днес те почти не са актуални с техническия си замисъл. Но несъмнено доказват добрата подготовка на нашите автори в сферата на морския напредък - да подберат наистина разумното от чуждестранния печат. Да го поднесат убедително и достоверно, опитвайки се да прогнозират с какво следващите години ще сближат море и човечество чрез научни хрумвания. При това създателите на текстове са от разни краища на страната - знак за сериозен интерес към темата за морето и за нейната научно-техническа задълбоченост. Случайно ли е това? Следващите години и десетилетия на българско морско развитие и присъствие в Световния океан доказват точно обратното.

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.03.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009-2010