Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО ЩЕ ОСВЕТИ КОРАБНИЯ ЖИВОТ?

Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

Колкото мисълта се развива във възходяща градация, толкова прелюбопитни изглеждат редица съобщения, заемащи място в старите наши издания. Така можем да научим (а и кому ли тогава е било потребно?), за идеята да се освети Атлантическият океан с маяци между Европа и Северна Америка; за жена, старши помощник-капитан; за "новия морский телеграф телефон" на Едисон и т.н. Но с навлизането на електричеството у нас в разните сфери на делника място заемат и публикациите за неговото приложение - главно бъдещо, в корабното дело. Заслугата е на сп. "Труд", а рубриката: "Открития и изнамервания", по редовете на която става дума за... "Нова електрическа подводна ладия. Не отдавна на р. Темза... е станало изпитвание на нова подводна ладия, която са движи с помощта на електричество. Дължината й е 18.28 метра, диаметра й 2.45 метра, а водоизместванието й 50 тонни (една тонна е равна на 806 наши оки). Формата на ладията е цигаровидна с малко издигната палуба в среднята й част. Електрическата й машина има 45 индикаторни сили; витлата за гребание са две; в ладията са помества запас от въздух за три дена. Над нея е поставена малка кула... В среднята част на тъзи ладия са събират шест души. Потъвание в водата и издигание на повърхността й става с свивание и растягание на телескопическите камери (отделения) на борта (края) на коритото. Мисълта за такова устройство е основана на това обстоятелство, че зрителната тръба (пусула) потъва, когато всичките й части са растегнати. Когато е ставало испитванието, ладията са спущала няколко пъти до дълбочина 30.76 метра, а после са издигала на равно с най-долната си част на коритото. И така, вече съществува на дело фантастическия "Наутилус" на Жул Верна".

Напълно сме съгласни с технико-литературните изводи на Цани Гинчев, подбрал "изнамерванията" тук. Дори сме изненадани, че той, певецът на българското село и българската старина, поднася във време оно информации тъкмо за електрически ладии, практически неприложими на нивата. Но, творецът си е творец. Разбираем е скепсисът и на неговия съратник в списанието Георги Цанев в други едни, почти едновременни "Открития...", анализиращи доколко е приложимо въобще електричеството за корабите. Сега разбираме, че на французката река Сена са правени опити да се докаже как електричеството може да движи кораб. При това корабът бил направен от желязо! За 25 минути ладията преминала, забележете, люде, разстоянието от моста Конкордия до Трокадеро и обратно, а самата "двигателна машина работи без всякакъв шум, което само по себе си дава голямо преимущество, за да се приспособи тъзи система за миноноските. Но като и всяко ново изобретение, електрическият кораб има свои недостатъци, а именно, при сегашната му направа той е в състояние да са движи само 4 часа. С уголемявание акумулируванната сила, тряба да са предполага, че ще са сполучи да са отстрани този недостатък, и че само тогава електрическия кораб ще може да даде сериозни резултати."

Оставяме без по-нататъшен коментар текстовете, нито пък правим аналогии със съвремието: специалистите са на своите научни постове. Не можем и да поканим господата Цани Гинчев и Георги Цанев, заедно с другите списуватели на "Труд" на посещение във Военноморския музей - Варна, по съвсем разбираеми причини. Но можем уверено да твърдим, че годините и десетилетия са оставили в нашата научно-популярна преса сериозна информационна нишка за развитието на световното корабоплаване, търговските и прочие начинания, свързани с него и, естествено, съпътстващите ги, както при всяко едно откритие, куриози. Ала дали са куриоз публикациите за електричеството в морското - във военноморското дело преди Освобождението? Ето част от тях, например в сборника "Изводи от Вестник Зорница за 1877 год.": "Чрез електричество могат да ся осветляват нощя околности-те на пристанища тъй щото да може да ся виждат неприятелски параплуви, ако би такива да ся приближават към пристанища-та - съобщава статията от сборника "Електричество-то и война-та", като не пропуска и сравнително новата тема за торпедата (в текста "торпили", а в други статии от книгата "торпиди" - б.а., Г.Н.Н.): "Електричество-то е причина-та за дето торпили-те са станали на последне време толкоз важни оръдия, и за дето ся обръща толкоз голямо внимание към тях. Една малка искра от електричество подпалява вещество-то в торпили-те и причинява следствия почти както волкани-те. При това, днес ся правят разни опити за подпалявание-то на много топове изведнъж. Един чиновник може да бди от едно високо място, малко отдалечено от топовете, дета има един електрический снаряд от който телове-те ся съединяват с разни-те топове, и от там да ги подпалява изведнъж чрез електричество..." Приблизително същата информация носят редовете на "Торпиди", където неприятелските кораби се пръскат под електрическия сигнал, подаден пак от чиновник по "телове" към торпидите и т.н.

Веднага добавяме, че с поднесените текстове от Възраждането съвсем не изчерпваме темата за електричеството в мореплаването. Във военното, в световното. Такива тематични фрагменти има и още, а те, заедно с информациите за навлизане на парата в корабоплаването, за подводничарството, за съотношението на военноморските сили в развитите за XIX в. водещи страни от цяла Европа... Защо намират място по страниците на възрожденските ни издания? Нали тогава България не съществува административно и правото й на флот би било повече от химерично? Защото новостите, печатани там, са съпътствани с далновидност за бъдните години - къде осъзната, къде не съвсем. Ала вехтите вече новости не могат да бъдат изчегъртани от страниците, носейки зрънцето познание за промените в съзнанието на предците ни, адресирано към бъдното. Към професионализма в морето - многолик, бързо развиващ се и любопитен с многото си лица. И колкото и да е странно, си спомняме песенчицата "Сей, земледелецо, днес му е времето, хвърляй добри семена..." Защото познанията, свързани с морето, посети в съзнанието на поколения българи, отдавна проправиха фарватер за бъдното. Били тези познания за времето си "странни" и спорни. Защото именно времето е най-добрият съдник за всички човешки начинания...

 

 

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Открития и изнамервания. // Труд (Велико Търново), І, 15 апр. 1887.

Сборник "Изводи от Вестник Зорница за 1877 год.". Цариград: Книгопеч. на А. Х. Бояджиян, 1881.

 

 

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009-2010